Кръстихме бебето Борислав. Използвах момента, когато бяхме насаме със Светла и сестра и, и ги попитах:
– Какво решихте за името?
Светла ме погледна:
– Казах ти, Александър.
Поклатих глава:
– Недей, детето повтаря живота, на този чието име е взело. Определено не искам да повтаря моя. Избери някое друго.
Калина се обърна към мен:
– Аз исках Петър, на тате. Но кака казва, че не е хубаво на умрял човек.
Светла ми се усмихна:
– Андрей?
Поклатих глава:
– В никакъв случай. Това ти го забранявам. С Б може, с А, не. На мен ми харесва Борислав. ...