Виенско кафе 2/ 43

Кръстихме бебето Борислав. Използвах момента, когато бяхме насаме със Светла и сестра и, и ги попитах:

– Какво решихте за името?

Светла ме погледна:

– Казах ти, Александър.

Поклатих глава:

– Недей, детето повтаря живота, на този чието име е взело. Определено не искам да повтаря моя. Избери някое друго.

Калина се обърна към мен:

– Аз исках Петър, на тате. Но кака казва, че не е хубаво на умрял човек.

Светла ми се усмихна:

– Андрей?

Поклатих глава:

– В никакъв случай. Това ти го забранявам. С Б може, с А, не. На мен ми харесва Борислав.

На другият ден имах много важни срещи и Кристиан отиде сам да го запише. А вечерта отидохме заедно с Борил в болницата. Аз надникнах в стаята, Светла не кърмеше и дръпнах Борил за ръката:

– Влизай, дядо.

Светла седна на леглото и той и се усмихна:

– Ей, най-накрая и аз се вредих да дойда. Криско да дойдел, сестра ти да дойдела и за мен ред все няма. Айде, да ти е честито, да сте живи и здрави и ти и бебока и да си направите поне още едно с Криско. А това е подарък от нас с Алекс, за спомен от раждането.

Той и подаде една кутийка, бях и купила много скъп пръстен. Не я бях виждала да носи бижута, но може просто да нямаше. Тя му благодари и той се наведе над кошчето:

– Абе жена, нашто що беше толкова грозно и черно, това виж какво е хубаво...

– Щото е мъжко, бе Бори.

Той го докосна лекичко с пръст:

– Мъжкарче ли си, чичовото. Мъжкарче. Ще ходим ли на мачове, а... А на лов... Ще ходим, нали. - той вдигна глава към Светла – Как го кръстихте?

Тя се усмихна:

– Борислав.

Борил я погледна изненадано:

– На кой това?

Светла само се усмихна и нищо не каза.

– Децата уважават традициите, Бори. Кръстиха го на свекъра. На свекървата обещаха второто. - обадих се аз.

Борил ми намигна:

– Да бе.

Погледнах го с най-смъртоносния си поглед:

– Децата те уважиха, Бориле...

Той поклепа озадачено няколко мига насреща ми и после се обърна към Светла:

– Извинявай, Алекс е права, това е много голямо уважение, наистина. Просто се изненадах, защото очаквах да го кръстите нещо на Андрей или твоя баща.

Светла му се усмихна пак:

– Борислав е хубаво име. Надявам се наистина да се бори за слава някой ден. Алекс каза, че детето повтаря живота на този на когото е кръстено...

– Ааа, аз да кажа, понеже не го кръстихте на мен, вече ще ми викаш мамо. - обърнах се аз към Светла.

Борил и намигна:

– Край, почна се. Спукана ти е работата от тук нататък с тая свекърва. Аз се отървах вече. Нали дядо – той вдигна бебенцето и го прегърна. - Баба ти като вика „виновен си, Бори“, ние докато разберем аз ли съм виновен, ти ли и ще и е минало.

Светла го гледаше разтревожено как държи бебето и той и се усмихна:

– Спокойно, Дари аз я държах от първия час след раждането. Алекс роди със секцио, пък искахме да кърми и то веднага, абе голяма картинка бяхме. Акушерките само дето не я набиха Алекс накрая. Пък като разбраха, че спи с бебето, за да сучи то когато иска, щяха да я изгонят от болницата.

Вечерта, докато Дари беснееше върху спалнята и ни биеше с едно мече, Борил се завъртя към мене:

– Ти ли накара Криско да кръстят бебето на мен?

Поклатих глава:

– Нищо не съм казала. Мислех, че ще го кръстят на баща и. Стига Дари, ще те набия накрая.

– И защо решиха точно на мен?

– Не знам, Бори. Но ще гледам да не съм наоколо когато Андрей разбере.

Борил помълча малко и после ми се ухили:

– Аз съм по-готиния, нали? Ти избра мен, децата избраха мен...

– И си изтъкан от скромност, скъпи. И понеже за супермен няма невъзможни неща, би ли си преспал щерката, докато все още имаме матрак?

Той гушна Дари и я принуди да легне.

– Как мислиш, тя дали ще бие малкия Бори?

Погледнах кипящото си от енергия отроче, което се опитваше да се измъкне от прегръдката на баща си:

– Предполагам.

– Представяш ли си ги и двамата пораснали, за женене...

Въздъхнах:

– Опитвам се да не го правя. Отивам да и стопля млякото, иначе ще осъмнем.