Проклетата пералня не вървеше никак, клиентите мърмореха че прането не е изпрано, персонала мърмореше че не им харесват условията на работа, доставчиците ми вдигаха цените и общо взето никой не ме взимаше на сериозно. Алекс се мръщеше, че не се справям, но вместо обещаната помощ съветите и се изчерпваха със:
– Това е частен бизнес, Светле. Получаваш толкова резултати, колкото усилия влагаш. Трябва да си по-упорита.
С две думи, калпава си и затова не върви работата. Все едно по цял ден седях и си правех маникюра, а не си скъсвах задника от работа, докато се грижех и за дете на годинка. Всеки божи ден се срещах с разни хора, които убеждавах да ми станат клиенти. Една трета ме отсвирваха още като чуеха за какво става дума, другата една трета ми се усмихваха любезно, казваха че ще си помислят и ми хвърляха визитката и офертите в кошчето, още преди да си изляза от офисите им, а с третата една трета въобще не успявах да се срещна и визитките ми отиваха в кошчетата на секретарките им. Няколко ...