Заспивам дълго след разговора и се събуждам след около час. Часовника ми показва 5 сутринта. Към 5 и половина вече не издържам, трябва да се махна от това легло. Криси спи дълбоко и аз се обличам много внимателно, за да не го събудя. Вечерта домакинята предвидливо ми е показала къде стоят кафето и чая и сега срам, не срам смятам да се възползвам от гостоприемството и. Апартамента явно е търпял някакви трансформации и от едно голямо помещение са оформени две преходни стаи, вътрешна спалня, където спим с Криси и неголям хол. Има и самостоятелна баня, в която обаче се влиза от хола. Отварям внимателно вратата към хола и виждам Борил да спи свит на кравай. Завивката му е паднала на земята и явно му е студено. Навеждам се да я вдигна и една ръка ме хваща през крака.

– Ела тук... - опитва се да ме придърпа към дивана.

Обръщам се и го поглеждам възмутено:

– Детето...

– Той спи. Ела тук – той прави опит да ме събори върху себе си.

Первам го лекичко по бузата:

– Престани.

Дръпвам се от него и той простенва страдалчески.

– Да не си посмял да влезеш в банята – прошепвам му и изчезвам там.

Когато Криси се събужда излизаме и целия ден се разхождаме из града до късно вечерта. От много години не съм прекарвала толкова време с него и много ми харесва. За последно бяхме ходили на семейна почивка преди сестричката му да почине, след това винаги го пращах с баба му и дядо му или по лагери. Години наред идеята да отида да се забавлявам някъде, след като детето ми лежи в земята, ми беше непосилна. Това беше и една от причините да обвинявам Андрей, той някак си много бързо за мен загърби всичко и продължи напред.

– Тя само се мъчеше, Алекс. Може би така е по-добре и за нея и за нас – каза ми една нощ, докато аз се скъсвах от рев.

Намразих го за тези думи. Станах, излязох от спалнята и повече никога не се върнах. За него смъртта на Лили беше облекчение, за мен беше края всичко, което обичах. Всичко, освен Криси. Той остана единственото нещо, което още ме радваше. Заради него ставах сутрин. Заради него спрях успокоителни, стегнах се и се върнах на работа. Заради него чистех, готвех и перях. Заради него се насилвах да се усмихвам. Заради него търпях Андрей. Заради него не свърших под някой влак.

Вечерта Борил ме посреща намусен на спирката на метрото:

– Какво толкова обикаляхте цял ден, исках да ходим на ресторант шестимата.

– Не съм си виждала детето четири месеца, затъжих му се. А и си закъснял със семейните обеди, щерка ти вече го е разхождала. И за протокола, не те искам за сват, а женското си е твое, така че ти се оправяй.

Борил ме зяпва:

– Галя ли? Със сина ти? А стига бе. Ще му счупя главата, да знайш.

– И що на мойто? Тя го е поканила, а ти ги запозна. Вината си е у вашта фамилия.

– Уфф, блазе му който има мъжко. С тия женски все ми е препикана оградата. На македончето татко му бил някакъв голям волейболист от техните навремето и сега имам заповед да се образовам за волейбола. Да сме имали теми за разговор. Пък, че са голи като църковни мишки никой не го е еня. Завършило някакъв държавен университет, работи на минимална заплата, как да изкара пари не му идва на акъла, ама да се ожени му идва. И малко и бяха българите, сега като дойдат дъртите, ако наизвадят килимчетата да се молят, ще я видя майка и.

Борил звучи наистина раздразнено и аз го поглеждам:

– Ти снощи не каза ли, че ти се вижда добро момче?

– Снощи не знаех, че техните нямат пукната стотинка. Майка и ми каза, че се запознали в университета, в Оксфорд бедни няма. Или ако има, са гении.

– Не са ли се запознали там?

– Да, докато боядисвал стените на някакво общежитие – Борил го казва толкова възмутено, че ми става смешно и се усмихвам.

– Смешно ли ти е? Да ти се връща!

– Няма лошо, богата снаха звучи добре. Пък ако е бедна ще са си лика-прилика с отрочето ми – засмивам се. - Строител ли работи?

– Не, в някаква мижава адвокатска кантора.

– Адвокат ли е?

– От скапан университет, пълно е с такива.

– Тогава защо е боядисвал стени?

– За още пари, защо.

– Значи е свестен, какво мърмориш.

– Човек ще каже, че жените сте си плюли в устите. И майка и казва същото.

От метрото до апартамента е сравнително близко, но Борил ме прекарва през половината квартал, говори му се. Впрочем, квартала е много хубав и явно доста скъп. Бившата му определено се оправя добре в живота.

– Алексей какво казва?

– Пука му на него. Чужди деца, какво да го е еня. Той си има достатъчно негови. Не че съм го видял да се тревожи и за тях, хвърля им пари и това е.

– Добре де, ти защо вдигаш гири сега? Момчето изглежда свястно, не го е страх от работа, има хубава професия, ще ударите едно рамо и ще се оправят.

– И как да го ударя това рамо? Нямам такива връзки тука. Не познавам адвокати, къде да го наместя? Ако иде при някой от нашите, цял живот ще се занимава с емигранти и свестни пари никога няма да изкара. Това си иска да попадне в хубава кантора. С майка и от два месеца си блъскаме главите и нищо не сме измислили. Алексей не му се занимава и си прави пас, той си е такъв. Да не поиска услуга, да не му поискат и на него. Вече де що имах познат питах и нищо не изскача. Не съм чак в такива кръгове, че да си лафя с британски милионери с частни адвокати.

– Е, не си питал всички. Мен не си ме питал.

Борил ме поглежда с огромно неверие.

– Познавам една жена, работи в една добра кантора в Лондон. Не сме се виждали лично, но тя посрещна Криси, когато пристигна в Лондон и му помогна да се настани. И сега го наглежда поне по веднъж на седмица и ми се обажда как е.

– Не сте се виждали, но богата британска адвокатка ходи на крака да ти гледа сина?

– Да.
– И защо го прави?

– Минали през едно и също. След смъртта на дъщеря ми имах нужда да говоря с някого и започнах да търся в интернет хора преживели същото. Тогава нямаше много форуми на български и попаднах на английски. Включих се в няколко групи, в едната съм и до ден днешен. Там се запознах и с тази жена. Аз вече бях успяла да премина през най-трудното когато тя се появи и се помъчих да и помогна, както бяха помогнали на мен. И си поддържаме връзка през годините. Ще и се обадя и ще я питам и за Зоран. Ако не друго, поне може да ни насочи на някъде. Само ще те помоля, ако стане работата, не им казвай на другите откъде се познавам с жената. Става ли?

Борил ме прегръща през раменете:

– Няма да кажа нищо. А за Криско не се притеснявай, мойте ще го наглеждат също. Само без малката, че ще им скъсам ушите и на двамата.

Прибираме се много късно и другите вече спят. Надя явно наистина има голям опит с гости, защото е дала ключове на Борил, за да не будим къщата. И ни е пуснала дивана и го е застелила.

– Всичките си ли гаджета водиш тук на гости – питам Борил, като виждам дивана.

Той поклаща отрицателно глава:

– Не, ти си втората. Живях с една жена 7 години, след като се разделихме с Надя. И тогава сме се събирали четиримата. Надя живееше с един англичанин отначало. Тя заради него ме остави. Ама поживяха само 1 година и се оставиха. И после срещна Алексей. Тя работеше в една туристическа фирма, правеше резервациите. Той отишъл и тя почнала да го омайва за най-скъпите места, защото и се видял богат и заблеян. И му дръпнала голямо коткане, той бил много впечатлен, ама накрая станал и си излязъл, без да купи нищо. И Надя много се ядосала. А на другия ден разправяла на колежката си и почнала да го псува на английски, а тя и е доста богат речника. И по едно време от другата стая се изнизал тоя и казал: „Повечето работи ги разбрах, ама смрадлив тъпунгер какво е?“. И Надя шаш беш. А тя фирмата се оказала негова, но е въртяла дъщеря му. Нещо се объркали работите и той отишъл да ги нагледа. И решил да провери как се държат с клиентите. И в крайна сметка се ожениха с Надя. Подкачи я, тя много смешно я разправя историята.

– Той с какво се занимава?

– Много работи. Брат му е много голяма клечка в една тяхна голяма областна управа и му пуска всякакви далавери. Големия му син драска за депутат, ама май няма да стане. Едната му щерка е женена за една печка, футболист в един от по-малките им клубове тука. Тоя не отиде на сватбата, що взела негър. Надя ги поканила на гости, тоя излязъл и не се прибрал. И другите си деца не иска. Четири има, всички от различни жени и с никоя не живял повече от година.

– Не изглежда такъв.

– Щото Надя го очовечи. Той не даваше човек да стъпи тука. Аз идвам да видя децата, тоя кара Надя да ми ги води вънка. И на тях не им даваше приятели да си канят, не искал шум. Аз потърпях половин година и дойдох и си ги взех. Говорихме си с Надя и ми ги даде. Галя беше мъничка, на 7 годинки, Ани на 12. Приятелката ми и тя имаше две, и те по на десетина годинки и накрая взехме да се караме с нея заради децата. Мойто, твойто, всеки вади другия виновен. Накрая аз и викам: „Дай да се разделим“ и се разделихме. Но минаха 2, 3 седмици и на мене ми е гадно и отидох да я намеря. И почнахме пак да се виждаме, но само за малко като приспим децата. Обаче бела, тя не може да дойде у нас, как да остави децата сами. И аз не мога. Тоя молиш, оня, никой не иска да ги гледа посреднощ. Не можем и да ги съберем, всичките женски и много се караха. И накрая аз намерих едно комби и в едни храсти пред блока. Добре, че живеехме наблизо. В два блока, но входовете един срещу друг. Едно момче ми даде две лампи с датчици за движение и ги сложихме в стаите на децата. И правим любов в колата, ама единия все гледа да не светнат прозорците. Една вечер светна при мен и докато си вдигна панталона, целия апартамент светна на пожар. Така се паникьосах, че бос излетях от колата, а цялата поляна беше в едни гадни тръни, доктора се хвана за главата като отидох да ме чисти сутринта. А тя Галка сънувала нещо и се разплакала и Ани станала да ме търси. Повече вечер не ги оставихме сами. Една година си ги гледах, Надя си идва два пъти и много и беше мъчно и на третия път ми вика: „Искам си ги“. Аз обаче се закучих и викам: „при тоя пак няма да ги пусна.“ И тя се появява една сутрин на вратата, разделили се и тя дошла да ги вземе. И заминаха. И на мен ми стана много кофти. Събрали се бяхме пак с приятелката ми, гледам вечер нейните деца, играя си с тях, учим, ама акъла ми все в моите. И през седмица тука да ги видя. И идвам един ден, Алексей вътре с тях, Надя я няма. Много се скарахме тогава. Той след като се разделили, почнал да я моли да се върне и тя му отказвала. Тогава почнал да котка децата и накрая се очовечи.

– Тя как го е превъртяла толкова?

– Отворила му е очите за разни работи, предполагам – Борил ми намига. - Искаш ли и аз да отворя твоите?

– Не, харесва ми с широко затворени – засмивам се аз.

Вечерта преди делото за развода ми звъни Шмитката:

– Само да ти кажа, че всичко е наред и няма за какво да се притесняваш за утре.

Когато се върнахме от Англия му се обадих и го викнах на кафе. Жена му работеше вече от седмица при мен в офиса.

– Хайде да се оправим – сложих на масата пет стотачки.

– Плати само кафето и всичко е оправено – махна с ръка той.

– Добре, с кафето се оправяме за работата, а тези закъснял коледен подарък за децата – той се приготви да спори, но аз го спрях – моля ти се, прибери ги докато сервитьорката не е решила, че са и бакшиш.

10 минути преди началото на делото стигам до стъпалата на съда. Шмитката ме чака пред залата, Андрей стои на няколко крачки с още едно момче.

– Искаш ли да вляза с вас?

– Не.

Половин час по-късно съм разведена. На излизане от залата Андрей ми казва:

– Искам да поговорим.

– Не!

Махвам на Шмитката за довиждане и изчезвам възможно най-бързо от там.

Вечерта Борил се появява на вратата ми с бутилка кола и няколко пасти:

– Да полеем свободата ти.

Все още съм в таванската си бърлога. Не искам да се прибирам в оня апартамент и предпочитам да си мръзна тук.

– Хайде да отидем у нас, а? Вече имам шипове от тоя диван – Борил ме гледа тъжно и аз вдигам рамене, какво пък толкова.

– Добре.

Той се ухилва широко и драсва надолу към колата.

– Чакай – подвиквам след него.

– Какво?

– Дръж – връчвам му 10 литрова бутилка. - Дай пастите на мене.

– Какво е това?

– Подарък от свата ти. Задето намерихме работа на сина му. Днеска ми я донесоха в офиса. Била 15 годишна.

– Уха, дано е като оная дето пихме там.

– А не харесваше момчето, а...

– Отде да знам, че им е толкоз хубава ракията...

– Влизай – Борил отключва вратата и ме пуска първа.

Апартамента е хубав, но обзавеждането в хола е меко казано странно. Общото впечатление е, че 5 човека са си донесли по 5 любими неща. Той проследява погледа ми.

– Ако щеш вярвай, ама съм платил на дизайнер за да изглежда така.

– Сериозно? Той беше ли навършил 4 годинки? - подхилвам се.

– Щях да правя ремонт, но реших че ако най-накрая склониш да ми пристанеш, може вкуса ти да не съвпада с моя и да си го направиш както искаш.

– За вкуса си познал.

– На бившата и харесваше, викна някакво гейче и то го направи така за 2 бона.

Подхилвам се и нищо не казвам, но мога да се басирам, че тука не е влизал нито гей, нито дизайнер.

– Другите стаи са си нормални.

Той ме повежда на кратка панорамна обиколка из апартамента и накрая отваря вратата на спалнята. За моя изненада тя е обзаведена типично по мъжки. Изчистено и в тъмни тонове. И с два вградени гардероба с големи огледала на вратите от двете страни на леглото. Натиска някакво дистанционно и се разнася тиха музика а светлината постепенно намалява, един панел се плъзга от стената и се вижда голям вграден телевизор.

– Ефектно – казвам. - Къде е камерата?

Борил се подхилва:

– Как разбра?

– Интуиция.

– Ела – той отваря едно отделение на гардероба – ето от тук се пускат. Ако искаш напълно да ги изключиш ето тоя прекъсвач, ако искаш само да ги спреш ето от тук. А тук е харда. Могат да се командват и през телефона, ще ти кажа паролата. Ела – повежда ме към втората спалня – предположих, че оттатък няма да ти допадне. Тук си е нормално. И няма камери.

– Гаранции?

– Дамм. Дръж – той ми подава някакво устройство – ето така пускаш и то сканира. Гледай дисплея. Това са телефоните, рутера, някой слуша радио отгоре и то го засича, ела сега оттатък, виж няма нищо, сега пускам камерите и ги хваща.

– Защо имаш такава джаджа?

– Падам си по машинарийки.

Едва ли това е причината, но нищо не казвам.

Телефона ми звъни и аз излизам в коридора.

– Добре ли си, мамо?

Криси ме оглежда изпитателно и аз му се усмихвам широко.

– Да, чакам за една среща по работа. Ти как си?

– Добре. Дядо каза да ти предам, че всичко за което сте говорили си остава така и нищо не се променя. Ти си знаела за какво става дума. За какво говори? Питах го, но не казва.

– Едни документи. Ти какво правиш?

Говорим още няколко минути и затварям, Борил ме чака да свърша подпрян на стената. Поглежда ме въпросително.

– Свекърва ми е бясна за развода и че и върнах сина. Бяхме говорили, ако не мога да намеря парите за университета за догодина, да продадем имоти. След като разбра, че искам развод тя ми направи панаир по телефона и каза, че няма да стане защото съм била к*рва и съм щяла да ги изям. Сега свекър ми е казал на Криси, че се е оправил с нея. Добре е, че поне един от това семейство е нормален.

– Не се занимавай с тях. Имаш парите, отсвири ги.

– Нямам парите, уважавам свекър си много и не плюя на метено.

– Стига си се тормозила за 50 бона, аз ги имам, значи и ти ги имаш.

Въздъхвам:

– Мисля, че трябва да си поговорим за някои неща.

– Това не ми харесва.

Свивам рамене и тръгвам към хола. Сядам на дивана и потупвам с длан до мен:

– Сядай.

Борил ми хвърля един поглед, но се настанява до мен. Извъртам се към него и слагам ръце на коляното му.

– Чуй ме, ако се съберем няма да живеем хубаво.

– Защо?!

– Помниш ли какво ми каза на времето? Че ти си този, който еб*...

– Боже, Алекс! За това ли е всичко? Ти ме предизвикваше и просто се направих на мъж. Как може да си мислиш, че съм бил сериозен? Тогава, да, но сега... Видя децата ми, Надя, изглежда ли ти да съм размахвал камшик през цялото време? Ти въобще не ме взимаше на сериозно, бях просто някакво забавление. Това ме дразнеше и сега ме дразни. Не съм ти нужен за нищо, освен за леглото. Изч*кваш ме, ставаш и след 5 минути си забравила за мен. Оправяш се с всичко, сякаш аз не съществувам. Питаш ли ме какъв срам брах, Любо като ми каза че си отишла сама при тях? За теб съм просто някаква секс-играчка. Не съм това, Алекс. Аз съм мъж и искам да ме възприемаш като такъв.

Те ти разкази с неочакван край. Аз стигнах до хапчета, защото ме беше страх от него, а той се чувствал прелъстен и изоставен...

– Сипи от ракията на зетя.

– Алекс!

– Ще се правиш на майка Тереза с някой друг. Сипи ми, човека я прати на мен.

Той ми сипва 20 грама и аз го поглеждам лошо, сипва 50 и аз продължавам да гледам лошо, капва още 2 капки и слага бутилката на земята.

– Стига ти.

– Стипца.

После сипва и на себе си и се чукваме. Отпивам съвсем малко, ракията наистина е много хубава.

– Ти ми каза да не те търся за нищо, да се оправям сама и аз се оправям.

– Сега не ми излизай с номера, че не си разбрала какво искам.

Гледам го с искрено недоумение и той изпухтява:

– Уффф, бе жена, с какви мъже си ходила, та не схващаш от намеци...

– С почти никакви – разсмивам се.

– Абе като те гледам, почвам да си мисля че е вярно.

– Очаквал си да те коткам, за да ми оправяш бакиите?

Той прави муцунка и на мен ми става смешно:

– Ами да беше казал.

– Ще се преместиш ли при мен?

– Не. Но понеже искаш да се чувстваш мъж, като ми решаваш проблемите, може да ми дадеш акъл за нещо. Искам да продам апартамента, не искам да се връщам там. Смятам да търся два по-малки, единия за под наем, другия за мен. Говорих с Криси, съгласен е.

– Добре, ще разпитам и ще намерим нещо. Защо не искаш да живеем заедно?

Погалвам го с пръст по скулата:

– Имаш си вкусове, ако сме поотделно за мен това не е проблем. И то не защото не държа на теб, просто вече съм достатъчно голяма да знам, че чувствата и секса са различни неща. Ако сме заедно... Ами не съм чак толкова толерантна, за да посрещам приятелките ти.

– Не водя момичета, когато съм обвързан. И мога да съм моногамен, не съм дете.

– Нито хляба, нито маслото са вкусни поотделно, Бори. Ако можеш да имаш и двете, защо да избираш?

– А дали мога? - поглежда ме тъжно и аз навеждам главата му и го целувам по бузата:

– Определено можеш – прошепвам в ухото му.

Ани се дипломира и Борил отиде на церемонията. Бяха поканили и Криси и после и двамата ми показваха снимки и клипчета от деня. Седях, гледах на монитора как децата си подхвърлят щастливи шапките нагоре и се молех, Господ да ми даде сили и моето дете да стигне до там.