Здравейте!
Идвам да ви разкажа една много специална за мен (истинска) история и се надявам наистина да успея да ви пренеса в моментите, така както бяха и както ги почувствах аз. Ще ви запозная с Виктор, който срещнах 2 месеца след раздялата с предишното ми гадже, точно навръх Хелоуийн през 2014-та година. Тогава бях на 24 години.
И тъй, ето ме мен в самотната ми квартира. Беше петък вечер, 31 октомври навръх Хелоуийн, а аз нямах никакви планове и така ми беше много добре (или поне така си мислех). Исках да си стоя на тишина вкъщи, да се депресирам пред някой филм и да изчакам да дойде уикенда, за да правя абсолютно същото - тоест нищо. Тъкмо се бях намърдала в удобните си пижами, когато се появи съквартирантката ми Ани - тази, за която ви разказах, че делим стая, но през повечето време я нямаше никаква, защото почти живееше с гаджето си. Същата нахълта като фурия и ми заповяда да се приготвям - щели сме да ходим на Хелоуийн парти. Моля? Абсурд, не мърдам никъде. Нямах никакво настроение за подобни щуротии, нито пък желание да бъда сред хора. Тя обаче, като една добра приятелка, не остави нещата така, а продължи да настоява. Добре, ама дори и да исках, нямах подготвен костюм, а аз определено не исках. Ани не приемаше “не” за отговор. Започна да ме увещава как имам нужда да изляза, за да се почувствам по-добре. Оф, сигурно беше права, ама така хубаво ми беше в удобните пижами. С триста зора и огромно нежелание казах, че ще отида заради нея, но няма да се забавлявам и определено няма да танцувам. “Йеййй” - извика тя и ми каза, че имам един час да се приготвя, а после ще се срещнем на Спортна зала. После Ани грабна малко дрехи и отиде в гаджето си. Аз пак останах сама и в чуденка какъв костюм да скалъпя за повода с наличните си материали. Със сигурност нямах настроение за “секси студентка” или “медицинска сестра”. По-скоро ме блазнеше нещо страшно и готическо, но нямах нищо подходящо за този стил. Накрая се спрях на една бяла, дълга и ефирна рокля, която бях взела назаем от сестра си (беше я ползвала за сватбената си фотосесия). С бялата рокля можех да съм булка, но не коя да е, а “Булката труп” от анимационния филм на Тим Бъртън. Намерих си също бял ефирен шал, който щях да ползвам за воал. Намацах се хубаво с тежък черен грим и си нарисувах веждите така, че да оформят тъжна гримаса. В крайна сметка превъплъщението ми се получи доста добре, останах доволна от себе си.
След малко хванах такси до уреченото място. На входа на бар “Винтидж” се срещнах с Ани, още една приятелка Галя и голяма група непознати за мен хора, които обаче бяха в нашата компания. Влязохме в заведението и си намерихме местенце в единия край. Вътре вече гърмеше силна музика, като освен Хелоуийн, темата на партито беше и суинг танци. Ани и Галя бяха професионалисти в танците в моите очи. Отдавна ходеха на уроци и просто бяха във вихъра си. Съответно аз се чувствах малко като в небрано лозе, но лека-полека (един коктейл по-късно) ми дойде настроението. В следващия момент видях Сашо (бившото ми гадже) - беше дошъл с още едно момиче и едно момче. Не очаквах да го видя точно тук и сега и малко се стъписах, но понеже той също ме видя, реших да отида да го поздравя. Поприказвахме малко и въпреки, че не го бях виждала отдавна, не усетих да ми липсва. Всъщност се зарадвах, че е добре. После се врътнах най-кокетно (за да демонстрирам още веднъж какво е загубил) и се върнах при моите момичета. Точно тогава ГО видях. Уау! Някакъв супер сладък, много висок и строен, и сладък (казах ли го вече?) мъж говореше с Галя. Явно беше от нашата компания, но защо го забелязах чак сега? Сигурно беше закъснял. В момента, в който го видях барът сякаш се сви и музиката спря, а аз останах без дъх. Ще ви го опиша, за да си го представите и по-добре: Беше много мъжествен, с елегантна стройна осанка на джентълмен, с къса, но чуплива кестенява коса и с къса, но добре оформена брада и мустаци (когато още не бяха на мода). Беше облечен с бяла риза, черно стегнато елече и червена папийонка. Ръкавите на ризата му бяха навити до средата и очертаваха мускулите на ръцете му. Никога не бях виждала толкова елегантен мъж в заведение. Повечето ми връстници от мъжки пол направо приличаха на момченца в сравнение с него, въпреки че и той не изглеждаше на много по-голям от мен. В тълпата от зомбита, жокери и вампири, той сякаш беше объркал заведението и епохата.
Реших, че трябва да го заговоря по някакъв начин и понеже всички от компанията си правехме снимки с костюмите си, ми се стори добра идея да се снимам и с него. В крайна сметка, ако не друго, поне ще ми остане за спомен. Хванах го в някакъв момент, в който не говореше с никого и го попитах директно дали може да се снимаме. Той ме сканира с поглед, каза с плътен глас “Разбира се” и ме хвана през кръста. Направо настръхнах, а през това време Галя ни направи няколко кадъра с моя телефон. Той направи и няколко смешни пози, с което още повече ме привлече - явно не беше сноб. Малко след това Ани дойде при мен и ме попита “Кой беше този?”. Пред мен сякаш земята се отвори, как така не знаеше кой е, нали беше от нашата компания? Тя обаче се опули и ми каза, че го вижда за първи път. Олеле, Божке, бях заприказвала тотален непознат в бара и даже го накарах да се снимаме. Умрях от срам! Галя явно го познаваше отделно, но това въобще не ме успокои. Исках да се гръмна. Щях да си изгриза всички нокти, но след малко мистериозния красавец пак се появи в нашата част на заведението. Галя го придърпа, за да го запознае с гаджето си, а аз бях точно до тях. Мъжете се ръкостискаха и в този момент чух името му - Виктор. В следващия момент Виктор добави “Аз всъщност те познавам, и двамата сме членове на СОК.”. След което погледна към мен и поясни “Синдром на големия к… сещаш се.” и ми намигна. Хора, изчервих се като домат и вместо да измисля нещо остроумно в отговор, само прихнах в смях. Не бях чувала по-абсурдно нещо. Още повече хлътнах…явно този Виктор, освен елегантен и мъжествен красавец, щеше да се окаже и забавен тип. Ахх, замечтах се, това е най-добрата комбинация за мъж. След малко излязох от транса, защото той дойде при мен (да, лично при мен 😍) и супер вежливо ме помоли да му услужа с шала си. Дадох го на драго сърце. Всичко щях да му дам, само да поиска. Благодари ми и побягна нанякъде. Така и не разбрах защо му трябваше моя “воал”, но в далечината ми се стори, че се снима с други хора. Посърнах малко, защото си личеше, че има страшно много приятели из целия бар, включително от женски пол и просто нямаше начин да си хареса точно мен. Такива мисли ми минаваха през главата, когато в следващия момент гаджето на Галя ме покани на танц. Казах му, че никога не съм танцувала суинг, но освен това съм си спъната по принцип. Той настоя и каза, че сме дошли да се забавляваме и тези неща нямат значение. “Е какво толкова, давай да видим какво ще стане”, си помислих аз. Развихрихме се на дансинга, въртяхме се, аз го настъпвах поне 2-3 пъти, смяхме се и наистина се забавлявахме много. Заредих се с нова доза позитивна енергия и наум благодарих на Ани, че ме накара да изляза.
След малко Виктор се върна и дойде при мен да ми върне шалчето. Пресегнах се, за да го взема, но той ме спря - “Не, не, чакай.”. Приближи се до мен, малко повече от приемливото. Бяхме на сантиметри разстояние и трябваше да надигна глава нагоре, за да го виждам, иначе погледа ми щеше да е забит във врата му - до там стигах само. Сърцето ми задумка, музиката сякаш спря и всички други в бара изчезнаха. Тогава Виктор преметна шала през главата ми и нежно го постави на врата ми. След това го хвана в средата, а ръцете му нежно докоснаха задната част на врата ми. Приглади шала и погледна дали двата края са добре подравнени. Оправи ги старателно. После заметна единият край над главата ми, така както го носих аз първоначално. Пак ме огледа, а аз не смеех да мръдна, нито да дишам. Почувствах се сякаш в дъждовен ден ме завива с топло одеяло и ми носи чай. Чувство на грижа и уют. Не знаех, че едно слагане на шал може да ме накара да изпитам такова привличане. Беше по-хубаво от целувка. Мистериозно и чувствено и малко еротично. В следващия момент го погледнах в очите и си помислих “Боже, искам да се омъжа за теб”.
Не съм вярвала в любовта от пръв поглед, но ето - май това беше тя.
“Аз съм Виктор между другото”, “Да, чух, от клуба СОК, нали?”. Той се засмя. “Приятно ми е, аз съм Сабрина.”, “И на мен ми е повече от приятно” - каза той, взе ми ръката и я целуна. Ей сега вече припаднах, щеше да се наложи да викат линейка. Естествено нищо такова не се случи. Разделихме се и всеки продължи вечерта с компанията си. На прибиране към вкъщи си мислех дали някога пак ще срещна този така невероятен Виктор.
Спирам до тук, а утре на личната ми страничка ще ви разкажа какво стана и имахме ли още пресечни точки с Виктор. 🥰 Ще се радвам да ме последвате: https://www.facebook.com/sabrina.lyubovni.istorii/
© Сабрина Todos los derechos reservados