Имам толкова много да пиша за това между нас, затова може би този разказ ще има още доста продължения. Tи си човек, който не би разбрал думите ми, сигурна съм в това, но не ме интересува. Аз имам нужда да напиша това, което чувствам. Всеки ден плача и търся частица помощ и спасение от някой, който държи на мен и тайничко се надявам това да си ти. Макар и да знам, че надеждите ми са напразни. Ти мислиш само за себе си, за това как на теб да ти е добре, а моята любов не струва нищо за теб. Но какво ли може да се очаква от човек без сърце и без душа, без капка съчувствие към другите и най-вече към мен. Питам се само едно: защо ме мразиш? - за това, че те обичам ли. За това, че бих дала живота си за теб, за това, че всяка нощ те сънувам, че всяка сутрин се моля на Бог за една твоя усмивка, за една твоя дума, изречена с нежност както преди. Мразиш ме за това, че ти беше първия, на който признах своите чувства и в който вярвах толкова силно. Вярвах в теб, вярвах в силата на любовта си, която ...