Колко често си мислите за мъртвите си близки? Колко често си спомняте аромата им, усмивката им? Още ли пазите в сърцето си всеки един миг, прекаран с тях? Все още ли ви липсват? Познавам болката от загубата и знам, че нищо не би могло да излекува раната, нищо не би могло дори да притъпи ужасяващата болка от случилото се. Спомням си онази вечер сякаш беше вчера, спомням си и гъстата мъглата, която се беше спуснала над града. Усещах влажната почва под босите си крака, в далечината едва се забелязваше мъничка светлинка от запалените фенери. Може би заради мъглата, от която нищо не се виждаше ясно, може би заради моето собствено невнимание се спънах и паднах на земята. Бялата ми рокля беше мръсна, изпокъсана... наранена от падането ми... също като мен. В онзи момент сякаш не съществуваше нищо, сякаш бях на място, изолирано от човешко присъствие. Не можех да уловя дори и капка спокойствие в себе си. Не бих могла да опиша изцяло чувството, което изпитах тогава. Потъвах в океан от спомени, ви ...