18.06.2013 г., 21:18

Винаги си в сърцето ми...

1K 1 1
1 мин за четене

  Колко често си мислите за мъртвите си близки? Колко често си спомняте аромата им, усмивката им? Още ли пазите в сърцето си всеки един миг, прекаран с тях? Все още ли ви липсват? Познавам болката от загубата и знам, че нищо не би могло да излекува раната, нищо не би могло дори да притъпи ужасяващата болка от случилото се. Спомням си онази вечер сякаш беше вчера, спомням си и гъстата мъглата, която се беше спуснала над града. Усещах влажната почва под босите си крака, в далечината едва се забелязваше мъничка светлинка от запалените фенери. Може би заради мъглата, от която нищо не се виждаше ясно, може би заради моето собствено невнимание се спънах и паднах на земята. Бялата ми рокля беше мръсна, изпокъсана... наранена от падането ми... също като мен. В онзи момент сякаш не съществуваше нищо, сякаш бях на място, изолирано от човешко присъствие. Не можех да уловя дори и капка спокойствие в себе си. Не бих могла да опиша изцяло чувството, което изпитах тогава. Потъвах в океан от спомени, виждах всеки момент прекаран с нея като на лента.  Повдигнах се и се опитах да се закрепя на краката си, дотичах до дома ми и дочух плача на хората, които се бяха събрали вътре. В тялото ми не беше останала сила, чудех се дали ще успея да направя дори и още една крачка. Трябваше да я видя, да я прегърна за последно... да усетя аромата ù, да се сбогувам с нея. Минах през всички хора събрали се в къщата, не виждах лицата им, но чувствах съжалението, с което ме гледаха, усещах погледите им, втренчени в мен.
Пред мен се откри гледка, която разкъса сърцето ми, разби надеждите ми... Гледка, която преобърна живота ми...
- Защо ме оставяш, мамо? Нали щеше да дойдеш на сватбата ми, да се радваш на внуците си? Нали щеше да бъдеш част от живота ми?... - обвих изстиналото ù тяло с ръце и и казах това, което винаги премълчавах, мислейки, че тя вече го знае:
- Обичам те толкова много! Винаги си в сърцето ми...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тифа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...