Вкусни среднощни желания
Obra no adecuada para menores de 18 años
Всеки път точно преди да прекрачат границата и да се слеят в едно, тя се отдръпваше. Искаше този момент да е наистина специален, невероятен и за двамата, а не нещо като ястие в ресторант за бързо хранене.
А едва се сдържаше... Тялото й просто я умоляваше да капитулира, но тя се гордееше, че може да се контролира отлично.
И всеки път точно в този момент той винаги й казваше едно и също – че точно преди да го направят иска да я попита нещо много важно...
Това направо я разтапяше – в своите фантазии тя го виждаше гол и гледащ я с обожание, как отваря устните си и я пита:
– Обичаш ли ме?
Тогава тя го поглеждаше в сините очи, потапяше се цялата в тях и тихо, почти телепатично дори му прошепваше:
– Обожавам те!
От тук нататък фантазиите й бяха всеки път различни, но това не й пречеше да се изчервява, когато се сетеше за някоя от тях...
И ето – най-накрая денят на сливането им в едно беше дошъл. Спалнята се къпеше в светлината на свенливата Луна, навсякъде горяха романтични свещи с безброй аромати и тихата музика на любимата й група топло ласкаеше сетивата й...
Ръцете му трескаво, но невероятно нежно я обгръщаща отвсякъде, а дрехите им сякаш сами падаха от телата.
Той я вдигна със силните си ръце и перушинено гальовно я положи на сатенения чаршаф... Тя бе готова напълно, а както отлично виждаше, и той...
Времето спря своя ход и тогава – той я погледна с бездънните си сини очи и тя потъна изцяло в магията им. Усещаше, знаеше, чувстваше, че мигът беше тук и сега.
На въпроса му дали го обича щеше да отговари с душата и тялото си положително... А после пак... и пак... и пак...
Тогава забеляза как паниката се настанява в тях. Почувства с кожата си неговия страх от овладелите го емоции...
Инстинкта й на жена й показа вярното решение, а устните й сами го откриха...
Очите й гледаха нагоре умоляващо и с надежда.
– Не спираааййй – промълви той – Скъпа, искам да те попитам – накъсаното му дишане прекъсна думите му, но секунди по-късно той продължи – нещо много важно...
Тя заработи още по-усилено с езика си, предвкусвайки въпроса с вкус на нейните най-луди среднощни фантазии...
– Гълташ, или плюеш?
Шокът от казаното й причини две адски болки – първата в сърцето, а другата в зъбите й, в мига, в който челюстите й със свиреп звук се удариха една в друга...
14.01.2017.
Георги Каменов
© Георги Каменов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
О, благодаря, Тодоре, за загрижеността - да, цял съм и в бойна готовност
)
А иначе се радвам, че съм ти бил полезен с поука тука :0))
😊😊😊 -
Благодаря, Ангелче, и си много права)
-
Да, ама аз съм едно срамежливо момче (по акъл, не биологично) и се притеснявам, когато споделям някои нещица :"
Пууу, изчервих бузки отново :^)) -
Розали, малко ми е неудобно да го кажа, но при мен този страх не съществува)
Ама как прозвуча :=))...
Но и внимавам да не говоря глупости в подобни... деликатни (и много приятни) моменти :0))
Благодаря сърдечно за свежарското включване 😊😊😊 -
Благодаря за комплимента, Стойчо.
А иначе, както се казва, да не попадаме в ситуацията на лирическия) -
Секс гилотина?!
Възможно е; и съм чувал нещо подобно,но там по-скоро е било форма на насилие...
Майсторски написано!
Поздравления, Георги! -
Ми, такОф съм :+))
Ето и три чаровни усмивки и от мен в отговор 😊😊😊😊😊 -
...
Ах, ти... -
Леле, Ина, изядохте ме с тази романтика така, както лирическата... Да не влизам в подробности)
Романтична усмивка и за теб :0)) -
"...перушинено гальовно я положи на сатенения чаршаф..." Еее, отивам да спя! ..."Романтиката е сега в моторите, които пеят по небето синьо"... добре, че това се сетих като отвори Мариана темата за романтика А въпросът е сериозен. Поздрави, Мислителю
-
Ами лошо момченце съм си, Мариана)
Ама що ли не се чувствам виновен :0))
Ама и ти си лоша, сега се чууудя, какво ли скри в мислите си)
А щом питаш къде е романтиката, ето една романтична усмивка за финал ;"
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Извинявай, Теодоре, ама се случва :0))