Той вървеше по тънката жица на живота, която всеки момент можеше да се скъса и да полети в пропастта. Бе неразговорчив и странен. Изобщо от хората, които трудно можеш да провокираш с думи.
Един ден се разхождаше в гората, трудно проходима и дива като джунгла. В дъното се чу весело подсвиркване с уста. "Някой жалък оптимист? - помисли си той. Свирка с уста, като че ли е взел всичко от живота!"
Из храстите изскочи малко, сиво човече, с бяла брада, облечено в кожи. Плесна двукратно с ръце и тоз час се появи грамаден рис, който връхлетя върху непознатия. Сивото човече наново плесна двукратно с ръце и животното се закова на място.
- Кой си ти, който дръзна да дойдеш в моите владения? - изкрещя човечето.
- Аз ли, аз съм този, който кара хората да треперят, щом се появи някой над тях.
Непознатият се замисли: "Наистина, силна власт има това човече! Нима и аз не съм същият, когато се появя на сцената! Пред погледа на моите съдници всяка моя нажежена нишка от тялото се отпуска.
- За какво се раз ...