1.05.2009 г., 12:51

Владетелят на джунглата

820 0 0
1 мин за четене

   Той вървеше по тънката жица на живота, която всеки момент можеше да се скъса и да полети в пропастта. Бе неразговорчив и странен. Изобщо от хората, които трудно можеш да провокираш с думи.

   Един ден се разхождаше в гората, трудно проходима и дива като джунгла. В дъното се чу весело подсвиркване с уста. "Някой жалък оптимист? - помисли си той. Свирка с уста, като че ли е взел всичко от живота!"

   Из храстите изскочи малко, сиво човече, с бяла брада, облечено в кожи. Плесна двукратно с ръце и тоз час се появи грамаден рис, който връхлетя върху непознатия. Сивото човече наново плесна двукратно с ръце и животното се закова на място.

- Кой си ти, който дръзна да дойдеш в моите владения? - изкрещя човечето.

- Аз ли, аз съм този, който кара хората да треперят, щом се появи някой над тях.

   Непознатият се замисли: "Наистина, силна власт има това човече! Нима и аз не съм същият, когато се появя на сцената! Пред погледа на моите съдници всяка моя нажежена нишка от тялото се отпуска.

- За какво се размисли, човече?

- За какво ли? За това, колко огромно царство владееш - отговори непознатият.

- Една огромна джунгла от човешки души - отговори сивото човече. Виж тоя кръвожаден рис! Той е творение на моята фантазия. Чрез него падат една след друга моите жертви.

   Непознатият заканително махна с юмрук. Сивото човече отстъпи крачка назад. Без да иска се спъна и заплете дългата си брада в храстите. Рисът се хвърли, за да защити своя господар. Чу се изстрел и куршумът се заби в гърдите му. Грамадното животно се затресе. Крайниците му потрепнаха няколко пъти, след което се изопнаха. Беше ловецът, с насочено дуло на пушката си, който изскочи от храстите и обви с яка връв убитото животно.

   Непознатият и ловецът се прегърнаха. Изведнъж се сетиха за сивото човече.

- Наближава и твоя край - извика ловецът. Нима още смяташ, че владееш всички човешки души? Горчиво се лъжеш, всемогъщи владетелю!...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Герасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...