1 may 2012, 19:46
Внимание - случайни запознанства!
5 мин за четене
- Страшно парче, а?
- Аха, нали?
- Да. Видях, че и ти я бройкаш.
- То май не сме само ние...
- Ами радост за окото. Как да не гледат хората?
- Точно така. А някои мъже се сърдят...
- Че какво има да се сърдят? А, искаш да кажеш, ако се заглеждат по жените им.
- Именно.
- Комплексари. Познавам такива. Аз бих се гордял, ако това парче ми беше жена и колкото повече я зяпат, по-хубаво щеше да ми е!
- Нали? Хубавата жена е гордост за мъжа, много добре го казахте.
- Абе тя и моята не е за изхвърляне, ама нали знаеш – моя.
- Е, защо... Не е точно така, хубавото си е хубаво.
- Ама то хубаво, хубаво, ама и от него почва да ти втръсва, разнообразие трябва. Нали знаеш – все едно всеки ден пасти да ядеш.
- А, ясно. Разнообразявате, значи.
- Ами че как! Не ми казвай, че ти не го правиш!
- Не. Аз карам на пасти.
- Не думай! Пък сериозен човек ми изглеждаш...
- Ами сериозен съм...
- Абе сега като те позагледах, верно малко особен ми се виждаш. Какво работиш?
- Доцент съм. Към БАН.
- Брей, доцент значи, ето каква била работата! Затова ми изглеждаш странно. Аз досега жив доцент не съм виждал. А това БАН какво беше, май не е банка, нали?
- Не. Българска академия на науките. Аз съм в ЦИН.
- БАН, ЦИН – абе, човек, ти не можеш ли да говориш нормално? Какво като си доцент, ми изразявай се ясно!
- Извинявайте, по навик. ЦИН е Центърът за изследване на населението към БАН.
- Я гледай, и такова нещо ли имало? Изследвате ни, значи. Аз пък изобщо не съм разбрал. Ама то лошо няма, особено ако си съсредоточиш изследванията върху женската половина на населението... а?
- Е, няма как – и женската, и мъжката... Вие с какво се занимавате?
- Познай! Така като ме гледаш, на какъв ти приличам?
- Охранител?
- Ти пък – ми те са много прости, къде ме слагаш!
- Извинявайте...
- А така! Я виж, виж тука – пипни де! Какво ще кажеш – желязо, а? Искаш ли да ти покажа каква преса имам?
- Не, благодаря. Напълно ви вярвам.
- Фитнес-инструктор съм, няма как да е иначе. Сам съм си реклама, нали разбираш? Ей такива пиленца като онази русичката всеки ден на рояци пърхат край мен.
- Поздравления.
- Абе, така е, обаче пак нали виждаш – не мога да отмина нещо такова.
- Човешкото око насита няма.
- Така е. Обаче виж, ако при теб е само око, при мен е пълна програма. Нали се сещаш?
- Сериозно?
- И питаш! Що красавици като тази са минали през леглото ми, не мога да им хвана бройката!
- Браво!
- Ха, ама това си ми е ежедневие, бе човек! Ти си правиш там твоите социологически проучвания, аз – моите. Ха-ха, добре го казах, нали?
- Много духовито наистина.
- Бас държа, че и тази, малката, няма да ми откаже. Малко прекалено сериозна ми се вижда за русо котенце, явно ù трябва някой да я посъживи.
- Като вас, например.
- Естествено, никакъв проблем! Ти къде тръгна, ще слизаш ли?
- Налага се.
- А, късметлия. Виж и русата сладуранка също слиза на тая спирка!
- Няма как, приятел. Това е жена ми.
***
- Симпатяга е, нали?
- Е да, чаровник... Не може да се отрече.
- Вече все по-рядко виждам такива мъже.
- Така ли?
- Ами да – по медиите ни натрапват все такива едни напомпани...еднотипни.
- Има нещо такова.
- А този е толкова различен. Макар че също изглежда с чудесна фигура!
- Да, не е лоша.
- Такова нещо не може да остане незабелязано. Мъжете си мислят, че само те се заглеждат, обаче не са никак прави. Аз видя ли хубавец като този, не мога да не се загледам. Защото повечето мъже наоколо са отпуснати като празни чували.
- Е, някои имат възможност да поддържат фигурата си.
- Имат, ама ги мързи! Пък и не става въпрос само за фигура. Той и моят навремето, ехе, каква фигура имаше, да знаеш, волейболист беше.
- Поздравления.
- Да, ама това беше преди да зареже спорта. Сега е заприличал на отпуснат чичко с дебело дупе и голям корем.
- Съжалявам.
- Ама не е там работата! Аз друго исках да ти кажа – че и когато беше в най-добрата си форма, никога не е изглеждал и наполовина така интелигентно.
- Интелигентно, значи... Щом казваш.
- Абе тя и моята фигура много си я биваше на времето, то и сега не е лоша, ама не е и като твоята, де. Ти да не си танцьорка?
- Не. Работя към БАН.
- Това май съм го чувала. Познато ми е отнякъде.
- Българска академия на науките. Старши научен сътрудник съм.
- Стига бе! И не си танцьорка, така ли?
- Обичам да танцувам, но рядко се случва. Нямам много време.
- А човек би казал, че най-малкото си инструктор по аеробика!
- Благодаря.
- Няма защо. Аз рядко правя комплименти на жени, изобщо трудно общувам с тях. Повечето, които познавам, са клюкарки и патки. Знаеш ли, досега не съм виждала старши научен сътрудник, и то жена. Това направо ме кара да се гордея, че и аз съм жена!
- Интересно...
- Ами да! Аз не можах да се изуча, рано-рано се ожених, да ме пита човек що ли ми трябваше! Абе не, че щях да се издигна кой знае колко, ама знае ли човек? Обаче ако имах твоята външност, със сигурност нямаше да стана научен сътрудник.
- Така ли?
- Ами да! Сама казваш, че нямаш време за танци! А с тая фигура и акъл можеше да си намериш някой, дето да те гледа като писано яйце. Животът ти щеше да е само песни и танци.
- Е, той и сега си ме гледа.
- Така ли? Браво, значи все пак си случила на съпруг.
- Не се оплаквам.
- С какво се занимава?
- Колеги сме. Той е доцент.
- Аха. Ама че учено семейство сте, а?! Е, сигурно е много начетен човек, ако не друго.
- Да, много е начетен. И другото – също.
- Наистина? Ами аз що пък съм чувала, че това интелигентните мъже не са много по тая част... сещаш се, де.
- Не знам за такова нещо.
- Все съм си мислила, че са такива едни... невзрачни и скучновати.
- Не бих казала.
- Е, ти най-добре си знаеш. Ама онзи отсреща със сигурност не е доцент.
- Така ли, защо?
- Е, ами виж само как изглежда! Ти можеш ли да си представиш доцент с такава външност?
- Ами всъщност мога.
- Ама слизаш ли вече? Е, хайде, чао, и се радвам, че така хубаво си побъбрихме.
- Беше ми приятно.
- А, виж, и симпатягата отсреща също слиза на тази спирка!
- Няма как. Това е мъжът ми.
- Аха, нали?
- Да. Видях, че и ти я бройкаш.
- То май не сме само ние...
- Ами радост за окото. Как да не гледат хората?
- Точно така. А някои мъже се сърдят...
- Че какво има да се сърдят? А, искаш да кажеш, ако се заглеждат по жените им.
- Именно.
- Комплексари. Познавам такива. Аз бих се гордял, ако това парче ми беше жена и колкото повече я зяпат, по-хубаво щеше да ми е!
- Нали? Хубавата жена е гордост за мъжа, много добре го казахте.
- Абе тя и моята не е за изхвърляне, ама нали знаеш – моя.
- Е, защо... Не е точно така, хубавото си е хубаво.
- Ама то хубаво, хубаво, ама и от него почва да ти втръсва, разнообразие трябва. Нали знаеш – все едно всеки ден пасти да ядеш.
- А, ясно. Разнообразявате, значи.
- Ами че как! Не ми казвай, че ти не го правиш!
- Не. Аз карам на пасти.
- Не думай! Пък сериозен човек ми изглеждаш...
- Ами сериозен съм...
- Абе сега като те позагледах, верно малко особен ми се виждаш. Какво работиш?
- Доцент съм. Към БАН.
- Брей, доцент значи, ето каква била работата! Затова ми изглеждаш странно. Аз досега жив доцент не съм виждал. А това БАН какво беше, май не е банка, нали?
- Не. Българска академия на науките. Аз съм в ЦИН.
- БАН, ЦИН – абе, човек, ти не можеш ли да говориш нормално? Какво като си доцент, ми изразявай се ясно!
- Извинявайте, по навик. ЦИН е Центърът за изследване на населението към БАН.
- Я гледай, и такова нещо ли имало? Изследвате ни, значи. Аз пък изобщо не съм разбрал. Ама то лошо няма, особено ако си съсредоточиш изследванията върху женската половина на населението... а?
- Е, няма как – и женската, и мъжката... Вие с какво се занимавате?
- Познай! Така като ме гледаш, на какъв ти приличам?
- Охранител?
- Ти пък – ми те са много прости, къде ме слагаш!
- Извинявайте...
- А така! Я виж, виж тука – пипни де! Какво ще кажеш – желязо, а? Искаш ли да ти покажа каква преса имам?
- Не, благодаря. Напълно ви вярвам.
- Фитнес-инструктор съм, няма как да е иначе. Сам съм си реклама, нали разбираш? Ей такива пиленца като онази русичката всеки ден на рояци пърхат край мен.
- Поздравления.
- Абе, така е, обаче пак нали виждаш – не мога да отмина нещо такова.
- Човешкото око насита няма.
- Така е. Обаче виж, ако при теб е само око, при мен е пълна програма. Нали се сещаш?
- Сериозно?
- И питаш! Що красавици като тази са минали през леглото ми, не мога да им хвана бройката!
- Браво!
- Ха, ама това си ми е ежедневие, бе човек! Ти си правиш там твоите социологически проучвания, аз – моите. Ха-ха, добре го казах, нали?
- Много духовито наистина.
- Бас държа, че и тази, малката, няма да ми откаже. Малко прекалено сериозна ми се вижда за русо котенце, явно ù трябва някой да я посъживи.
- Като вас, например.
- Естествено, никакъв проблем! Ти къде тръгна, ще слизаш ли?
- Налага се.
- А, късметлия. Виж и русата сладуранка също слиза на тая спирка!
- Няма как, приятел. Това е жена ми.
***
- Симпатяга е, нали?
- Е да, чаровник... Не може да се отрече.
- Вече все по-рядко виждам такива мъже.
- Така ли?
- Ами да – по медиите ни натрапват все такива едни напомпани...еднотипни.
- Има нещо такова.
- А този е толкова различен. Макар че също изглежда с чудесна фигура!
- Да, не е лоша.
- Такова нещо не може да остане незабелязано. Мъжете си мислят, че само те се заглеждат, обаче не са никак прави. Аз видя ли хубавец като този, не мога да не се загледам. Защото повечето мъже наоколо са отпуснати като празни чували.
- Е, някои имат възможност да поддържат фигурата си.
- Имат, ама ги мързи! Пък и не става въпрос само за фигура. Той и моят навремето, ехе, каква фигура имаше, да знаеш, волейболист беше.
- Поздравления.
- Да, ама това беше преди да зареже спорта. Сега е заприличал на отпуснат чичко с дебело дупе и голям корем.
- Съжалявам.
- Ама не е там работата! Аз друго исках да ти кажа – че и когато беше в най-добрата си форма, никога не е изглеждал и наполовина така интелигентно.
- Интелигентно, значи... Щом казваш.
- Абе тя и моята фигура много си я биваше на времето, то и сега не е лоша, ама не е и като твоята, де. Ти да не си танцьорка?
- Не. Работя към БАН.
- Това май съм го чувала. Познато ми е отнякъде.
- Българска академия на науките. Старши научен сътрудник съм.
- Стига бе! И не си танцьорка, така ли?
- Обичам да танцувам, но рядко се случва. Нямам много време.
- А човек би казал, че най-малкото си инструктор по аеробика!
- Благодаря.
- Няма защо. Аз рядко правя комплименти на жени, изобщо трудно общувам с тях. Повечето, които познавам, са клюкарки и патки. Знаеш ли, досега не съм виждала старши научен сътрудник, и то жена. Това направо ме кара да се гордея, че и аз съм жена!
- Интересно...
- Ами да! Аз не можах да се изуча, рано-рано се ожених, да ме пита човек що ли ми трябваше! Абе не, че щях да се издигна кой знае колко, ама знае ли човек? Обаче ако имах твоята външност, със сигурност нямаше да стана научен сътрудник.
- Така ли?
- Ами да! Сама казваш, че нямаш време за танци! А с тая фигура и акъл можеше да си намериш някой, дето да те гледа като писано яйце. Животът ти щеше да е само песни и танци.
- Е, той и сега си ме гледа.
- Така ли? Браво, значи все пак си случила на съпруг.
- Не се оплаквам.
- С какво се занимава?
- Колеги сме. Той е доцент.
- Аха. Ама че учено семейство сте, а?! Е, сигурно е много начетен човек, ако не друго.
- Да, много е начетен. И другото – също.
- Наистина? Ами аз що пък съм чувала, че това интелигентните мъже не са много по тая част... сещаш се, де.
- Не знам за такова нещо.
- Все съм си мислила, че са такива едни... невзрачни и скучновати.
- Не бих казала.
- Е, ти най-добре си знаеш. Ама онзи отсреща със сигурност не е доцент.
- Така ли, защо?
- Е, ами виж само как изглежда! Ти можеш ли да си представиш доцент с такава външност?
- Ами всъщност мога.
- Ама слизаш ли вече? Е, хайде, чао, и се радвам, че така хубаво си побъбрихме.
- Беше ми приятно.
- А, виж, и симпатягата отсреща също слиза на тази спирка!
- Няма как. Това е мъжът ми.
© Христина Мачикян Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
И на мен ми хареса, но повече щеше ако беше само първата част.
Втората е прекалено подобна. -
готина идея, интересен диалог, сполучлив разказ
хареса ми
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Или поне аз така си мисля