4 abr 2008, 7:29

Воин без кауза 3

  Prosa
1.3K 0 2
1 мин за четене
 Там някога бях в красивата страна. Сега усещам как преминавам бавно към тъмната. Всичко, което имам е отрицание, защото хората го забелязват и ме гледат странно. Но аз съм воин!!! Отново съм на моето бойно поле. Където бях нараняван хиляди пъти от думи, които са равностойни на отровни стрели, думи, които може да те накарат да се откажеш от всичко. Ето, сега пак съм паднал. Отварям очи, поемам дълбоко леден въздух. И виждам, че съм ранен от някой, но това не може да ме спре, защото съм тръгнал този път да си върна теб! Моята кауза! Моята истиска любов! Така, че бъди готова да ме посрещнеш. Преминавах планини от страдания, реки от унижения. Може би скоро щях да съм при теб. Помня, хората ми казваха просто да те забравя, защото си далеч от мен. Те просто искаха да ме подтиснат и да ме използват за тяхна изгода, за тяхната битка. Но аз счупих стената! Надежтата в мен все още гореше, макар и с пламък на малка свещичка. Но какво? Прободна болка в сърцето ми, усещам как ставам все по-лош и по-лош. Сърцето ми вие от болка, че повече може и да не изпита чуства, ако не стигна до теб. И ето, че вече сам пред портите на твоя замък и виждам чудовищетото, което те пази. Но аз вече почти съм се превърнал в ЗЛО! Огън в очите... Ръждясалата ми броня е станала тъмна като мрака около нас. Разсичам чудовището с един удар от моята злоба и то пада разсечено. Ето го моментът, който толкова дълго чаках, знам, че зад вратата си ти. Потреперващо отварям врата и виждам теб - цялата облечена в черно. Аз падам в краката ти и се моля да ме спасиш, но лицето ти е все така безчуствено, както беше, когато ме остави. И изведнаж усещам болка. БОЛКА!!! Право в моето сърце... Поглеждам и виждам -
сърцето ми е изтръгнато с голи ръце... с твоите ръце и тогава разбрах, че най-голямото зло си била ти, че най-голямото зло е това някой да ти отнеме сърцето и да неможеш да си го върнеш.

И тогава воинът без кауза падна на земята, загубил своята кауза. Сърцето му стои като трофей при тази лъжлива истиска любов. А тялото му е погребано надълбоко в планината на изгубените битки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МиТаКк Митев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...