4 апр. 2008 г., 07:29
1 мин за четене
Там някога бях в красивата страна. Сега усещам как преминавам бавно към тъмната. Всичко, което имам е отрицание, защото хората го забелязват и ме гледат странно. Но аз съм воин!!! Отново съм на моето бойно поле. Където бях нараняван хиляди пъти от думи, които са равностойни на отровни стрели, думи, които може да те накарат да се откажеш от всичко. Ето, сега пак съм паднал. Отварям очи, поемам дълбоко леден въздух. И виждам, че съм ранен от някой, но това не може да ме спре, защото съм тръгнал този път да си върна теб! Моята кауза! Моята истиска любов! Така, че бъди готова да ме посрещнеш. Преминавах планини от страдания, реки от унижения. Може би скоро щях да съм при теб. Помня, хората ми казваха просто да те забравя, защото си далеч от мен. Те просто искаха да ме подтиснат и да ме използват за тяхна изгода, за тяхната битка. Но аз счупих стената! Надежтата в мен все още гореше, макар и с пламък на малка свещичка. Но какво? Прободна болка в сърцето ми, усещам как ставам все по-лош и по ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация