Войната на снежинките
  Всемогъща армия от ледени звезди, с вледеняваща боня и топяща човешките сърца прелест. Всеки ги познава, на всяко рамо кацали са те като малък всеки ронил е сълзи от радост, че те настъпват пак в атака и ще може да използва тях като оръжие във своите игри. Няма човек, който да не е искал да остане в плен на някоя картина, несравнима, в която те нападат яростно уличното осветление или се борят храбро с клоните на някое дърво.
Всеки знае кои са те, но пита ли се каква е тяхната съдба, дали и те нямат си мечти.
  Нима не знаете за тяхната война, по-свирепо от човеци те се бият за своята съдба. За какво е тази битка, тъй свирепа, та те са просто ледени звезди. Не, не е така, те се борят не за Власт, Пари, Могъщество или друга мръсна, грозна човешка
"мечта", те се бият за Живота си. За това къде да бъдат на света, защото никоя ледена звезда не иска с падането си да бъде смачкана на улицата от нечия подметка, без да види радоста на Коледа. Никоя от тях не иска да пропусне битката със уличната лампа или да не се промъкне през отворения прозорец в някоя топла къща. А какво би било по-прекрасно от това да станеш ледена рисунка върху прозореца измръзнал, или в ръцета на децата да станеш истински човек (макар и снежен). Има и звзеди от лед, неискащи да станат на човеци, те обичат да се борят и да бъдат направени на гюлле от сняг и в задружна хватка да поразят нечие лице. Но безспорно мечтата на всяка мъничка снежинка е да падне на нослето на някое дете, неговата усмивка тя да зърне в мига, когато умира, защото няма по-прекрасно чудо от това да умреш от детска усмивка.
    Това е тяхната война, тя не е безсмислена, в нея не побеждава най-силният, а най-добрият, само най-чистите звезди достигат своята мечта, за разлика от хората, защото май хората от сняг са по-достойни да живеят, а ние да умраме при идването на слънцето.