ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА: ГИБЕЛ
“Не умножавай същностите повече от необходимото.“
Зируарксите вече навлизаха в Синтрос. На техните водачи им беше необходимо доста време да преодолеят неравностите на терена, както и полупустинният климат, който също им създаваше немалко главоболия. Машините имаха една особеност, а именно композитният материал – силенциев аронаулт, от който бяха направени, в комбинация с допълнителните подсилени термофлонови брони на купола, въпреки огромната им маневреност, ги правеха сравнително тежки, за потъващата, дори пропадащата еландонова почва в Синтрос. За разлика от хумилиасовата - тя беше крайно неустойчива. Както, казахме, интероновото гориво буквално капеше, дори само да боднеш с пръст в нея. Отделно от този факт множеството сондажи я бяха раздробили съвсем. Именно и затова елохианците предпочитаха да изградят своята база именно в Леарния и да използват целия терен на Синтрос като естествен “ров” около подстъпите към базата. Това беше умно, но не чак толкова ...