16 мин за четене
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА И ШЕСТА: ПРЕСЛЕДВАНЕТО
- Зорин говори – чу се по радиоефира ниският плътен глас на сержанта. Той вече беше спечелил уважението на капитан Пероуз, който великодушно му отстъпваше някои аматьорски задачи, с които Зорин се справяше блестящо и нямаше поводи за оплаквания. Каквото и да говорим, капитанът имаше набито око за ценните кадри. Още повече за онези, които можеше и да се окажат незаменими.
- Трябва да се променят някои параметри по курса на кораба. – изказа опасенията си Зорин. – Щом идвате от колонията, двигателите определено трябва да се изключат за малко. След като включим помощните йонни двигатели, можем да продължим.
- Човек би казал, че си се родил на кораб, сержанте, не е трябвало да ставаш пехотинец, а космически вълк – отбеляза капитана.
- Уча се в движение, капитан Пероуз. Сасия е отличен пилот – доста ласкаво се изказа той. – От нея се научих да обичам и небето. По-рано го ненавиждах. Но сега гледам на него с други очи.
- Обичате да философствате, драги – ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse