Приключи ли полската работа, баща ми тръгва през деня с овцете, а дядо - през нощта.

Къща, земя, животни - по старшинство и документи се водят на дядо, на баща ми – нищо!

Заранта дядо подкара животните към поляната до гробищата, заградена с бодлива тел.

Дядо - (с нескрита радост) Това е „стопанският двор”!

Тук всички членове на ТКЗ- то трябва да оставят стоката си...

Вчера се „записал“ и днес откара животните с инвентара!

Вечерта баща ми се върна от саите, а баба и мама вият на умряло…

Баща ми - Какво става?

Баба - Чумата да го удари, бял свят да не види дано!...

Баща ми - Мале, какво е станало?

Баба - Какво по-лошо да стане!...

Баща ми - Сложете нещо до хапна, докато нагледна животните!

Баба - Няма какво да наглеждаш, свърши се...

Баща ми - (прищраква) Ама... да не би дъртия...

Баба - И воловете, и коня, и тайчето, и каруцата... и всичко!...

Да беше и нас откарал биля...

(Баща ми хвърля на пода празната торба и хукна в тъмното)

Мама - Чакай!... Лудия Даню ги пази с пушка...

Баща ми- Не е твоя работа!...

(Мама ме дръпа за ръка и поведе след него)

*

Сокаците бяха пусти – посред лято слана попари селото!

Тежките стъпки на татко и стърженето на цървулите раздираха мрака.

Тръгнахме боси - да не усети, че вървим по петите му...

Сякаш уплашени да не ги откарат в „заграденото“, и щурци не се чуваха...

Когато наближихме, някой изрева:

- Кой та-а-а-м?...

(Замряхме)

- Сто-о-о-й! Ша стрелям!

Мама ме натисна към земята, залегнахме - треперех от страх...

Напипах камък, стиснах го в ръка, мама го измъкна - намерих друг...

Изцвили пронизително кон – кобилата... усети баща ми.

Хайванчетата спряха да преживят, чу се рев на животно!

Пенчо, левият вол... подуши ме - беше привързан към мен...

Гърлестият пазвантин изрева:

Даню - Чакай бе, човек... чакай, ша ма заколиш...

Баща ми - Пускай животните да пият вода, говедо!... И се махай от тука!

Даню - А, махни тоя сатър от врата ми...

Баща ми - Сети ли се какво ти рекох?

Даню - Баща ти заръча да не мърдам, докато ме сменят...

(Тъп удар и сгромолясване)

Баща ми - Рекох: сети ли се к'во ти казах?

Даню - Сетих се...

Баща ми- Ще кажеш, че съм те сменил!

Даню - Бива... и без друго ме забравиха - трети ден не идва смяна...

Така завърши първата нощ от нашето членство в ТКЗ-то...

*

Заранта, когато дядо си дойде, караницата отново започна!...

Сам срещу всички - и децата не искахме да оставаме без кон и волове…

Въпреки всичко той ги нахрани, напои и отново подкара към „заграденото“...

Ние отново през нощта ги прибрахме и напоихме...

Пазачът вече си знаеше работата – щом ни видеше, на часа ги пускаше.

На другия ден дядо пак ги закара в пустия му „стопанския двор“!

И животните се объркаха, не знаеха кога и къде ще нощуват - голяма въртележка!

По едно време ме напуши смях – да се смееш ли, да плачеш ли... лоша работа!

Така три дни и три нощи поред, накрая баща ми не издържа, чална се!

Откърти мазилка от дувара на къщата и започна да гризе кереч!

Баба и мама набързо го озаптиха и наляха с прясно млеко – щял да стане зян...

Двете ми сестри през цялото време се деряха от рев!...

Сутринта, на тръгване за стадото, баща и син се срещнаха на пътната врата.

Баща ми- (без да се поглеждат) Овцете... и тях ли ще откараш?...

Дядо - И тях...

Дядо влезе вкъщи, баща ми постоя на прага...

Обърна се и сложи ръка на главата ми...

Гледахме се очи в очи, разроши ми косата и сякаш се усмихна...

Без да каже дума, кротко тръгна към кошарите...

Очите ми се напълниха със сълзи ...

Усетих - ставаше нещо лошо за всички!

*

Привечер някой почука на портата.

Беше някакъв чирак от долния край на селото:

Чирака - Изгоря кошарата с овцете...

Дядо - (глътна език) !?...

Чирака - Тенчо ги запали...

Дядо - (прежълтява) !?...

Чирака - Цялата кория се умириса...

Дядо - (без глас) Той... къде е?

Чирака - Хвана гората...

(убийствена пауза)

Каза: както е тръгнало и жените щели да станат общи!

(пауза)

На мен не ми се вярва - от една страна добре, ама от друга – хич!...

(пауза)

Каза още, че „общата“ работа била за такива дърводелци като мене...

Дядо -Ти дърводелец ли си?

Чирака -Не бе, чирак съм у Мимиша.

(пауза)

Ти какво мислиш за тая работа...

Дядо - Коя?...

Чирака - Дето жените щели да станат общи...

Дядо - Ти женен ли си?

Чирака - Не съм, каня се...

Дядо - Поизчакай малко...

(пауза)

Чирака - Та Тенчо заръча: ако не се отпишеш от ТКЗ-то, ще запали и къщата...

                                         *