Не спирам да се сблъсквам със себе си. Обикновено казват, че имаш две основни страни. Едната е толкова опасна, че огледалото ще те опише по начин, по който не можеш да се представиш, а другата точно обратното-символ на чистота и педантичност към която всеки перфекционист се стреми. Проблемът е, че ние нито сме в едната, нито в другата крайност. Стараем се да постигнем баланс и хармония, но въпреки радикалните решения и милионите години опит, от които черпим знания, за да попаднем в тези два стопроцентови случая все още остават непонятни за нас. Тези наблюдения са ме хванали за ръка и ме водят към следващия въпрос- Достатъчен ли съм? Достатъчен ли съм на себе си? Достатъчен ли съ  на някого друг? Достатъчен ли съм за да бъда конкуренция? Достатъчен ли съм за да бъде някого, че съм до него? Достатъчен ли съм само докато съм в същата стая?
Достатъчна ли помощта, която отказвам когато някой се нуждае от такава? Достатъчно мъдър съвет ли давам ? Толкова ли са моите възможности като приятел, гадже, любовник, враг или просто компрометирам мнението на другите само за да бъда чут? Въпросите не спират да прииждат, а и тези дни отливите са дефицит. Изглеждат ми като ръце, чукащи на една и съща врата, съответно една ръка има право на един въпрос. Идва и взаимоотношението- колкото повече ръце има, които чукат, толкова повече отговори трябва да има, а задачата предпоставя вратата като предмет, който който се самоусъвършенства взависимост от това на колко въпроса е успяла да отговори. Всеки отговор й даваше сила, тоест тя поглъщаше всеки въпрос за да може, ако отново се появи казус от същата категория да бъде моментално премахнат за да освободи място за такъв, с който вратата ще стане по-силна и по-устойчива. В даден момент се появява голяма въпросителна. Тя побутва въпросите настрани и застава редом до вратата. По този начин уравнението се променя и тогава се получават две, нещо от сорта на вратата въпросителна или въпросителната врата. Може да звучи объркващо, но тези две уравнения са взаимно тъждествени и са еднозначни, а всъщност дали вратата е достатъчно добра за да се отвори и всичко да стане по-късно, защото повече не трябва да преследва интелект, а да даде шанс на въображението да разпръсне малко хаос и да бъде повече от една врата. "-Независимо дали ще успееш да постигнеш нужният резултат, важно е приключението, през което преминаваш за да бъде повече от отговор и със сигурност да бъдеш повече от достатъчен."

От залостена врата, чакаща с нетърпение сладка среща със своята въпросителна