Все някога ще загубиш надежда.
Все някога ще лежиш на пода в стаята си и няма да искаш да станеш.
Все някога ще мечтаеш да избягаш.
Все някога няма да искаш да се върнеш.
Все някога няма да намериш изход.
Все някога ще плачеш неутешимо.
Все някога ще крещиш вътрешно.
Все някога ще разбереш, че пътят е само един.
И тогава...
Тогава ще си възвърнеш надеждата.
Тогава ще станеш от прашния под.
Тогава ще спреш да мечтаеш за бягство.
Тогава ще избереш да се върнеш.
Тогава ще намериш изхода.
Тогава ще се усмихнеш, ще се усмихнеш широко.
Тогава вътрешния писък ще се превърне в спокойна мелодия.
Тогава ще се радваш, че си поел по този път.
© Антония Петкова Todos los derechos reservados
И тогава...
Ще видиш пътя...
и ще се радваш да вървиш по него...
... до Него
... и с Него