Все някога
Все някога ще загубиш надежда.
Все някога ще лежиш на пода в стаята си и няма да искаш да станеш.
Все някога ще мечтаеш да избягаш.
Все някога няма да искаш да се върнеш.
Все някога няма да намериш изход.
Все някога ще плачеш неутешимо.
Все някога ще крещиш вътрешно.
Все някога ще разбереш, че пътят е само един.
И тогава...
Тогава ще си възвърнеш надеждата.
Тогава ще станеш от прашния под.
Тогава ще спреш да мечтаеш за бягство.
Тогава ще избереш да се върнеш.
Тогава ще намериш изхода.
Тогава ще се усмихнеш, ще се усмихнеш широко.
Тогава вътрешния писък ще се превърне в спокойна мелодия.
Тогава ще се радваш, че си поел по този път.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антония Петкова Все права защищены
