Така се случи, че веднъж всемогъщият Създател на вселените закъса на планетата му. Хлътна в пясъчна яма. Хем я знаеше – нали сам я беше сътворил като елемент от забавленията там – Огнената пещера, Калната клопка, Хищните жени…
Обаче – на, забрави я…
И добре, че наблизо минаваше именно оня - някакъв наскоро сътворен биоекземпляр, още пресен и неопитен. Та веднага подаде дълъг клон на Създателя и го изтегли на здрава почва.
Изправи се могъщият Стопанин на вселените, мръдна с лявата вежда и изчисти пясъка от себе си, мръдна с дясната и бетонира за наказание пясъчната яма, сви носа в леко пренебрежителна и едновременно с това благодарствено-снизходителна усмивка:
- Кажи сега, бедни човече – как да те възнаградя?
Оня – макар и типично тъп като всички Божествени създания, все пак усети, че е направил… Меко казано – не съвсем правилна грешка. Но това беше обяснимо – Създателят тъкмо беше оформил планетата, за по-малко от милиард години какъв разум искаш да се появи?
А онова недоизпипано същество веднага се сети за живота си. Дракони, летящи годзили, пълзящи кравожирафки, вечно гладни слонопотами, умни жени и трезви мъже… Кой би издържал в такъв ненормален свят?
И помоли:
- О, Най-най-най… Таковата! Моля те – дай ми друга вселена! Като за мен…
Създателят вдигна дясната ръка и се приготви да щракне с два пръста, после се сети – ама тоя не знае какво иска?! Сам в цяла вселена… Че няма да мине ден и ще пукне от скука. Поне жена да има – хем да го услади със скандал, хем да го натовари със сексуални задължения, та да не се пропива…
И затова направи вселена точна като за съществото.
С две думи – изпълни една планета в новата вселена с милиарди същества, копия на спасителя му. Абсолютни копия. Негова лична вселена. И жени, разбира се. Всичките копия на жената на съществото…
Е, рече си Създателят – сега барем ще си поживее спасителят му сред себеподобни, ще бъде ако не доволен, то поне щастлив с избраницата си…
След седем Божествени секунди – тоест, 14 милиона планетни години, Създателят отново погледна вселената…
Планетата я нямаше…
А, когато разгледа записите от дежурната камера, разбра грешката си.
И ето…
Всичко започнало от прибирането в къщи на едно същество. Което заварило жена си в лапите на друго същество. Разбираема грешка – нали всичките били еднакви, а жената в някои моменти не мисли, просто грабва каквото там й падне… Пък и нали всичко и всички са типови, унифицирани…
Обаче, и ревността била унифицирана. Още повече, че жената изневерила не с нещо по-различно, ами с абсолютно същото същество… Ни в лице и тяло различно, ни барем с повече златни плочки на кредитната карта…
И тогава станала една…
Оказало се, че жената не била тая на първото същество, а случайно дошла й на гости приятелка, която си водела своето същество…
С две думи – за математиците от Вега галактиката да обясня, Първото унифицирано същество /ПУС/ смятало Второто унифицирано същество /ВУС/ за изневерило му с Друго унифицирано мъжко такова /ДУМТ/, пък то било Различно някакво несъществено същество /РННС/ и…
Който може – да сглоби формулата, гаечните математически ключове са в шкафа под мивката…
И почнала една междуособна война между особите с еднакво оформление и съдържание.
Защото всичките произведения на Създателя на вселени мразели останалите негови произведения, ама най-завиждали и мразели себеподобните си. И биха ги накълцали и изяли /някои го и правели, де! Защото били екозащитни и не искали да посягат на невинните природни произведения!/…
Та накрая на около двеста – триста – петстотин – хиляда високопоставени унифицирани същества хрумнала една идея: те отворили куфарчетата, натиснали червените бутони…
Толкова!
След което Създателят се отказал да прави идеални нови вселени с близки по род, дух и мисъл същества.
Започнал да създава разнообразни интересни нови видове.
Обаче…
Което е друга история, неприличаща на тая унифицирана приказка с показателно поучително съдържание.
Затова…
/Тук Създателят на щуротии се почесал по високото до тила чело и решил да сложи най-после нещо оригинално./
Точка…
Каня ви в блога - интересен коментар, неподходящ за фатмаци и други дупедавци - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Ако знаете с какво високомерие се отнасят към мен Старият полковник, Марин, Тя...
Жабок,
основата на една творба обикновено е в поантата. Понякога е вмъкната в текста. Стожер - историята е картината около идеята.
Ще ти помогна - професионален навик ми е.
"Защото всичките произведения на Създателя на вселени мразели останалите негови произведения, ама най-завиждали и мразели себеподобните си. "