Така се случи, че веднъж всемогъщият Създател на вселените закъса на планетата му. Хлътна в пясъчна яма. Хем я знаеше – нали сам я беше сътворил като елемент от забавленията там – Огнената пещера, Калната клопка, Хищните жени…
Обаче – на, забрави я…
И добре, че наблизо минаваше именно оня - някакъв наскоро сътворен биоекземпляр, още пресен и неопитен. Та веднага подаде дълъг клон на Създателя и го изтегли на здрава почва.
Изправи се могъщият Стопанин на вселените, мръдна с лявата вежда и изчисти пясъка от себе си, мръдна с дясната и бетонира за наказание пясъчната яма, сви носа в леко пренебрежителна и едновременно с това благодарствено-снизходителна усмивка:
- Кажи сега, бедни човече – как да те възнаградя?
Оня – макар и типично тъп като всички Божествени създания, все пак усети, че е направил… Меко казано – не съвсем правилна грешка. Но това беше обяснимо – Създателят тъкмо беше оформил планетата, за по-малко от милиард години какъв разум искаш да се появи?
А онова недоизпипано същес ...