30.05.2022 г., 11:13

Вселена в един екземпляр

968 2 8
4 мин за четене

Така се случи, че веднъж всемогъщият Създател на вселените закъса на планетата му. Хлътна в пясъчна яма. Хем я знаеше – нали сам я беше сътворил като елемент от забавленията там – Огнената пещера, Калната клопка, Хищните жени…

Обаче – на, забрави я…

И добре, че наблизо минаваше именно оня - някакъв наскоро сътворен биоекземпляр, още пресен и неопитен. Та веднага подаде дълъг клон на Създателя и го изтегли на здрава почва.

Изправи се могъщият Стопанин на вселените, мръдна с лявата вежда и изчисти пясъка от себе си, мръдна с дясната и бетонира за наказание пясъчната яма, сви носа в леко пренебрежителна и едновременно с това благодарствено-снизходителна усмивка:

-     Кажи сега, бедни човече – как да те възнаградя?

Оня – макар и типично тъп като всички Божествени създания, все пак усети, че е направил… Меко казано – не съвсем правилна грешка. Но това беше обяснимо – Създателят тъкмо беше оформил планетата, за по-малко от милиард години какъв разум искаш да се появи?

А онова недоизпипано същество веднага се сети за живота си. Дракони, летящи годзили, пълзящи кравожирафки, вечно гладни слонопотами, умни жени и трезви мъже… Кой би издържал в такъв ненормален свят?

И помоли:

-     О, Най-най-най… Таковата! Моля те – дай ми друга вселена! Като за мен…

Създателят вдигна дясната ръка и се приготви да щракне с два пръста, после се сети – ама тоя не знае какво иска?! Сам в цяла вселена… Че няма да мине ден и ще пукне от скука. Поне жена да има – хем да го услади със скандал, хем да го натовари със сексуални задължения, та да не се пропива…

И затова направи вселена точна като за съществото.

С две думи – изпълни една планета в новата вселена с милиарди същества, копия на спасителя му. Абсолютни копия. Негова лична вселена. И жени, разбира се. Всичките копия на жената на съществото…

Е, рече си Създателят – сега барем ще си поживее спасителят му сред себеподобни, ще бъде ако не доволен, то поне щастлив с избраницата си…

След седем Божествени секунди – тоест, 14 милиона планетни години, Създателят отново погледна вселената…

Планетата я нямаше…

А, когато разгледа записите от дежурната камера, разбра грешката си.

И ето…

Всичко започнало от прибирането в къщи на едно същество. Което заварило жена си в лапите на друго същество. Разбираема грешка – нали всичките били еднакви, а жената в някои моменти не мисли, просто грабва каквото там й падне… Пък и нали всичко и всички са типови, унифицирани…

Обаче, и ревността била унифицирана. Още повече, че жената изневерила не с нещо по-различно, ами с абсолютно същото същество… Ни в лице и тяло различно, ни барем с повече златни плочки на кредитната карта…

И тогава станала една…

Оказало се, че жената не била тая на първото същество, а случайно дошла й на гости приятелка, която си водела своето същество…

С две думи – за математиците от Вега галактиката да обясня, Първото унифицирано същество /ПУС/ смятало Второто унифицирано същество /ВУС/ за изневерило му с Друго унифицирано мъжко такова /ДУМТ/, пък то било Различно някакво несъществено същество /РННС/ и…

Който може – да сглоби формулата, гаечните математически ключове са в шкафа под мивката…

И почнала една междуособна война между особите с еднакво оформление и съдържание.

Защото всичките произведения на Създателя на вселени мразели останалите негови произведения, ама най-завиждали и мразели себеподобните си. И биха ги накълцали и изяли /някои го и правели, де! Защото били екозащитни и не искали да посягат на невинните природни произведения!/…

Та накрая на около двеста – триста – петстотин – хиляда високопоставени унифицирани същества хрумнала една идея: те отворили куфарчетата, натиснали червените бутони…

Толкова!

След което Създателят се отказал да прави идеални нови вселени с близки по род, дух и мисъл същества.

Започнал да създава разнообразни интересни нови видове.

Обаче…

Което е друга история, неприличаща на тая унифицирана приказка с показателно поучително съдържание.

Затова…

/Тук Създателят на щуротии се почесал по високото до тила чело и решил да сложи най-после нещо оригинално./

Точка…

 

Каня ви в блога - интересен коментар, неподходящ за фатмаци и други дупедавци - https://genekinfoblog.wordpress.com/

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, щураче, Жабок!
    Ако знаете с какво високомерие се отнасят към мен Старият полковник, Марин, Тя...
    Жабок,
    основата на една творба обикновено е в поантата. Понякога е вмъкната в текста. Стожер - историята е картината около идеята.
    Ще ти помогна - професионален навик ми е.
    "Защото всичките произведения на Създателя на вселени мразели останалите негови произведения, ама най-завиждали и мразели себеподобните си. "
  • Има едно нещо, което никой не може да отрече и то е: Създанието не може и никога няма да може да създаде Създателя си т.е.; винаги е по-долу от Него и е напълно логично да разсъждава отдолу, защото няма никаква представа какво е Отгоре
  • Георги, четох, четох и нищо не разбрах, май съм оня новосъздаденият биоекземпляр, дето е помогнал на Създателя.
  • Разкаяние,,... да се чете не ОРЕЛ а ОРУЕЛ,... имах в предвид Дж.Оруел и неговата '' Фермата на животните ''
  • Защото стана модерно да цитираме Орел, ще кажа неговата ФЕРМА в друго измерение....Уй, ама то разказа бил фантазия,... да ама фантазията си е чиста истина....Приятно четиво

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...