От едната страна на везната вилнее сеещ ужас вирус с нечувани и невиждани размери, а от другата страна целият свят безутешно плаче за своите безвъзвратно загубени чеда, борили се до последно с мощния грохот на приближаващата ги опустошителна смърт. Когато притежавахме свободата да пътуваме, без да се страхуваме, да се любуваме на изгревите и залезите в този натежал от крещящи липси живот; да пеем от душа и сърце, да работим, независимо какво и къде, да пазаруваме спокойни, да се уважаваме и подкрепяме, да споделяме щастието си и да разкриваме болките и страховете си пред някого – точно тогава приехме тази умиротворяваща поредица за някаква преграда пред ламтежа на егото ни да бъде над всичко. Повярвахме си, че можем да летим високо и да покорим импозантни върхове, но се оказахме сериозно наранени и изгубени в мрачните и блудкави дълбочини на собствените си грешки, преди още да сме разперили криле. Паднахме. Задушихме се сред безмилостните ритници на делника – динамична невротична борба за припечелване на насъщния, парализираща и ликвидираща сетивата. Не спряхме нито за миг. „Благодаря!“ се превърна в рядък вид проява на неподправена човещина, на сърдечна признателност, след която насиненото тяло на надеждата поема глътка въздух и механично се впуска в истеричен бяг от екзитус леталис. Взрив от болка. Кръв и сълзи. Сълзи и кръв. Продължавай... Продължавай, дори и да си трън в петата на съдбата... Не забравяй, че хищникът те дебне в засада... Продължавай...
            В игра на инстинкти, страх и слепота победителят и победеният обикновено са двама братя, забравили да си кажат, че се обичат. Когато е трябвало да го сторят, те са предпочели да замълчат и да се разделят. От семето на настанилото се между тях съмнение израснали груби, обидни думи, свъсени погледи и изведнъж разстоянието между братята вече се измервало в градове и държави. Възрастните им родители, след като направили всичко по силите си, за да ги съберат и помирят, не издържали на болката и се споминали. Клетите старци били погребани и животът – малко момче с натъжено лице и ожулени колене – продължил. Но приказката не свършила дотук...
            Единият от братята заминал за чужбина, замогнал се зад граница, оженил се и след време му се родили две прекрасни дечица. Момче и момиче. Какво по-хубаво от това? Пораснали, изучили се и всеки уверено закрачил по своя път. Другият брат многократно съжалил за своите постъпки, опитал се да поправи счупените парченца от взаимоотношенията им, да върне времето назад, но вече било прекалено късно. Когато психиката на човека рухва, болест в тялото му избухва... И следва...
            Болница. Прием. Стая с бели стени. Докога ще се крием зад врати от пари? Докога ще се лъжем? Докога ще дерем? Докога ще сме длъжни? И кога ще се спрем? Докога ще ни няма? Докога ще боли? Не приемай измама в облекло на мечти!
Не заменяй деня си, не продавай любов!
Подари на света си миг вълшебен и нов!
Сподели топлината! Остани у дома!
Ще спечелим борбата за живот над смъртта!