Вяра в любовта 1

Човек трябва да вярва в любовта.Не трябва да се предава.Защото предаде ли се веднъж вече няма връщане назад.
Веднъж когато много от моите приятели ме бяха предали,когато човекът когото обичах ме напусна, когато се бях скарала с родителите си почти бях изгубила всякаква надежда.Тогава нашите ми казаха че ще се местим да живеем при брат ми които от няколко години живееше във Видин,а ние бяхме от Пловдив. Вярно е пак беше в България,но малко или много имах няколко истински приятели с който не исках да се разделям.Както и да е нямах избор тябваше да замина.
От няколко седмици бяхме там а аз не познавах се още никого.Беше лято всичките ми приятели бяха на село където исках да съм и аз.Един ден телефонът ми звънна.Беше Гери една моя приятелка от Пловдив.Била с родителите си на гости при техни роднини във Видин за няколко дни и се обади да се видим.И така излезнахме двете да се поразходим и тя ми каза че бичшият ми приятел си е хванал ново гадже и то не кое да е а "наи-добрата" ми приятелка.Това много ме вбеси защото точно тя ме убеждаваше да скъсам с него тъй като тя не можела да го понася,бил много грозен и високомерен.С Гери решихме вечерта да се забавляваме.Да излезем някъде на бар или дискотека и така и направихме.Отидохме в едно готино барче и се забавлявахме страхотно.Запознахме се с няколко момчета и момичета,от които някои се оказаха че живеят близо до нас и започнахме да излизаме с тях.Не знам от къде но едното момче-Емо ми беше страшно познат.Питах Гери но тя каза че не го е виждала никога.Стана така че гери остана за частот лятото при мен на гости и продължихме да излизаме с останалите.Един ден Емо каза че ще идват няколко негови братовчеди за рождения му ден и ще остан за няколко дни.Ние отидохме да ги посрещнем на гарата и когато слязоха от влака...Боже! ОСтанах като гръмната.Та това бяха Сашо и останалите.Ето Емо от къде ми беше толкова познат,явно им беше идвал нагости на село...