Преди да те срещна, бях...
След като те срещнах, ти ме превърна в откачен. Аз ли сам се промених? Ти ли ме промени? Мисълта за теб ли ме промени? Не знам какво ме караше да горя така. Да съм толкова раздразнителен и да говоря толкова много.
Преди да те срещна, аз не говорех, защото не считах за нужно да слушам гласа си в продължение на повече от десет секунди. Не считах околните за заслужили да го слушат, или пък за способни да разберат какво им казвам. Гледах ги изпод вежди, ядосвах се мисловно на глупавите им истории и живот, аз не бях по-различен от тях, но тревогите им на мен ми се виждаха лицемерни, та дори пошли и долни. Смехът за мен беше непознато нещо. Не се чувствах обвързан с неговото съществуване.
Защо тогава изведнъж станах толкова различен, защо? До днес нямам отговора.
Ти влезе надълбоко под кожата ми, изкопа ров в сърцето ми и се загнезди там, притискайки гърдите ми с отчайваща нужда за предишния контрол и незаинтересованост. Да ти пука е много, много по-трудно. Имах чу ...