Въже с примка
Първо се протегна, постоя така малко и пое въздух. После се хвана удобно с ръце и крака и бавно започна да се спуска надолу. Крайниците му умаляха отново. Измори се, стисна въжето с уста и се отпусна да си почине. Челюстите му бяха здрави и нямаше никаква опасност. Беше свикнал да го прави. Увисна във въздуха и се завъртя. Беше му приятно и забавно. Реши да пробва нещо. Хвана края и задърпа силно. После го преметна и го закачи за гредата. Сега започна да се изкачва бавно нагоре. Искаше да стигне ъгъла, откъдето можеше да наблюдава всичко. Мухите жужаха около него и го дразнеха. Наричаха го самоубиец и нещастник, но той нямаше време за тях. Не му беше до игри, нито до борби. Имаше други планове. После щеше да се разправя с тях. Сега беше по-важно да си намери сигурно и удобно място. Въжето беше здраво и издържливо. Вече се увери в това с цялата си тежест. Стигна гредата и видя големия гвоздей. Огледа го добре. Беше стабилен и удобен. Нямаше никаква ръжда по него. Затова преметна въжето два пъти и го усука. Трябваше му и примка, но първо реши да изпробва здравината на гвоздея. Хвана се за въжето и увисна отново на него. Започна да се спуска. Браво! Ставаше идеално за намеренията му. Отново се заизкачва нагоре и го издърпа. Сега го съедини с другия край и започна да го върти. После отново го преметна през гредата и го промуши през получения отвор. Примката беше готова - яка и издържлива. Всеки можеше да бъде обесен с това чудо. Постара се още малко, докато нагласи всичко както трябва. Изтегли още от въжето и направи допълнителни възли. Съедини всичко много внимателно с останалите части. Сега спокойно можеше да се отмъсти и се наслади на умението си да залага капани. Не му беше за първи път. Знаеше точно какво иска и как. Гладът и умората го мъчеха, но щеше да издържи. Имаше време и място за всичко. Трябваше само да не го видят.
Преди да реши къде да се скрие, провери още веднъж всички връзки. Изглеждаха здрави и незабележими. Наслади се на изобретението си и се огледа. Хвана се за въжето и се залюля. Прекрасно! Въздухът минаваше покрай него и леко го докосваше. Допирът беше нежен и невероятен, но нямаше време. Отиде в ъгъла, където беше тъмно и нямаше никой. Мястото беше идеално и за скривалище, и за наблюдение…
Чакането беше дълго и уморително. Една муха започна да жужи отново край него. Загледа го с големите си очи, сякаш му се присмиваше. Имаше чувството, че го упреква с думите “безсрамник”, “престъпник”, “убиец”. Не се траеше. Закани ù се люто. Искаше да ù отмъсти за обидите, но не успя. Нещо голямо и тежко се стовари отгоре му и го повлече нанякъде. Въжето се скъса и падна с трясък. Чу се и мощният глас на стопанката на къщата:
- Проклет паяк! Откъде се взе пущината?... И каква голяма паяжина е изплел само – като дантела е! Как ще я изчистя сега от метлата?
Рая Вид, 2012
© Радка Видьова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Чудесен разказ, Рая! Сетих се за нещо, което казва и Иисус по този повод в едно от синоптичните евангелия. За онзи, който градил къща и си правил големи планове, но без Големия Стопанин. И завършил трагично. С теб вече си казахме ЧНГ, така че ще ти пожелая хубава вечер и ще оценя този великолепен разказ с най-дясната от наличните звездички!
-
Честита 2016 година и тук, мили приятели и читатели!
Бъдете живи, здрави, обичани, обичащи, късметлии, паралии!
Благодаря Ви, че надничате в моя скромен свят!
Благодаря, Доч!
Благодаря, Донко!
Благодаря, Антонио!
Благодаря, Ел!
За мен е част! -
Ехааа, накрая не го очаквах! Много приятен и хубав разказ!
-
Браво!През цялото време докато четях гадаех, кой ли стои зад въжето?
Знаех, че има капан.Браво!И честито отличие! -
Благодаря, Ели!
Не е диплома, а грамота от конкурса "13 черни котки" В този алманах влязоха 13 стихотворения, 13 разказа и няколко графики, като по 10 от творбите са класирани от журито, а останалити по три от читателите. Всички получихме грамоти. Алманахът е издание на "Българси издател", а конкурсът беше обявен от Фондация "Буквите". Така, че честито и на останалите творци! Пожелавам награди на всички, които пишат и четат в "Откровения" и не само тук!
Албена благодаря ина теб за хубавия коментар!
Ани, жива и здрава да си и да твориш още дълги години. Благодаря и на теб! Ако не бяхти ти и Елица, да ме поканите тук , в този сайт, аз нямаше да знае , че е толкова интересно и има много и всакакви творци. -
Много хубав разказ, сравнението с човека е много сполучливо.Увлекателно и леко се чете, а поуката е ясна.
-
Изключително добра хрумка! Асоциацията с човека е потресаващо сполучлива. Хареса ми.
-
Който копае гроб другиму, сам пада в него"
Не бих могла да опиша така работата на паяка.Браво, Рая!
Използвам случая да ти честитя наградата - Диплома за достойно участие в алманаха на "Буквите"!
Бъди здрава и все така напредвай!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
