Въже с примка
Първо се протегна, постоя така малко и пое въздух. После се хвана удобно с ръце и крака и бавно започна да се спуска надолу. Крайниците му умаляха отново. Измори се, стисна въжето с уста и се отпусна да си почине. Челюстите му бяха здрави и нямаше никаква опасност. Беше свикнал да го прави. Увисна във въздуха и се завъртя. Беше му приятно и забавно. Реши да пробва нещо. Хвана края и задърпа силно. После го преметна и го закачи за гредата. Сега започна да се изкачва бавно нагоре. Искаше да стигне ъгъла, откъдето можеше да наблюдава всичко. Мухите жужаха около него и го дразнеха. Наричаха го самоубиец и нещастник, но той нямаше време за тях. Не му беше до игри, нито до борби. Имаше други планове. После щеше да се разправя с тях. Сега беше по-важно да си намери сигурно и удобно място. Въжето беше здраво и издържливо. Вече се увери в това с цялата си тежест. Стигна гредата и видя големия гвоздей. Огледа го добре. Беше стабилен и удобен. Нямаше никаква ръжда по него. Затова преметна въжето два пъти и го усука. Трябваше му и примка, но първо реши да изпробва здравината на гвоздея. Хвана се за въжето и увисна отново на него. Започна да се спуска. Браво! Ставаше идеално за намеренията му. Отново се заизкачва нагоре и го издърпа. Сега го съедини с другия край и започна да го върти. После отново го преметна през гредата и го промуши през получения отвор. Примката беше готова - яка и издържлива. Всеки можеше да бъде обесен с това чудо. Постара се още малко, докато нагласи всичко както трябва. Изтегли още от въжето и направи допълнителни възли. Съедини всичко много внимателно с останалите части. Сега спокойно можеше да се отмъсти и се наслади на умението си да залага капани. Не му беше за първи път. Знаеше точно какво иска и как. Гладът и умората го мъчеха, но щеше да издържи. Имаше време и място за всичко. Трябваше само да не го видят.
Преди да реши къде да се скрие, провери още веднъж всички връзки. Изглеждаха здрави и незабележими. Наслади се на изобретението си и се огледа. Хвана се за въжето и се залюля. Прекрасно! Въздухът минаваше покрай него и леко го докосваше. Допирът беше нежен и невероятен, но нямаше време. Отиде в ъгъла, където беше тъмно и нямаше никой. Мястото беше идеално и за скривалище, и за наблюдение…
Чакането беше дълго и уморително. Една муха започна да жужи отново край него. Загледа го с големите си очи, сякаш му се присмиваше. Имаше чувството, че го упреква с думите “безсрамник”, “престъпник”, “убиец”. Не се траеше. Закани ù се люто. Искаше да ù отмъсти за обидите, но не успя. Нещо голямо и тежко се стовари отгоре му и го повлече нанякъде. Въжето се скъса и падна с трясък. Чу се и мощният глас на стопанката на къщата:
- Проклет паяк! Откъде се взе пущината?... И каква голяма паяжина е изплел само – като дантела е! Как ще я изчистя сега от метлата?
Рая Вид, 2012
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Видьова Всички права запазени
