Като вълна идваш и си отиваш. Като буря се ядосваш, като лед  замръзваш, като мъгла изчезваш в сенките. Като сълза си, която чака да бъде изтрита или избърсана, като усмивка, която чака да бъде вдигната на устните, като буреносен облак показваш гнева си. Като буря издаваш как и колко страдаш, като цунами си, което се вдига нависоко, и те залива така сякаш си там някъде.

Какъв си ти, какво си, не мога да разбера - дали човек си, не мога. Ураган ли, който помита всичко след себе си, вятър ли си, който духа толкова силно? Какъв си ти - човек ли, дявол ли, какъв си, кажи ми? Отговорите търся аз в морето, което ме прие така добре. Отидох при скалите аз за помощ, но защо и те не могат да говорят, защо се крият в морето? Защо мълчат, защо?