Иван Хаджидимитров

ВЪНШНАТА И ВЪТРЕШНАТА СИЛА

Топла пролетна вечер е. Залязващото слънце губи от силата си, а в зелените клони на дърветата припяват влюбени славеи. Мирише на цвят и млада зеленина. Двама съседи са седнали в малка беседка в градинката и се черпят.

-  Ха, наздраве. Да изпратим с чашка в ръка този благословен, хубав ден.

-  Наздраве - отвръща другият. - Да благодарим на бога за него.

- Обичам, комшо, след работа да пийна и да хапна. Така по-бързо възвръщам силите си.

-  Добре правиш.

- Да хапнем и пийнем, докато сме здрави. Това ще ни остане - продължава първият и отпива нова глътка.

Събеседникът му отпива от чашата си и си мисли: 'Твърде лошо ще говори за нас, ако само това ще ни остане. Нима сме дошли на земята само за ядене и пиене. Яденето и пиенето, приятелю, не бива да ни бъдат цел в живота, а да са условия, които поддържат живота." А казва на глас:

-  Не всичко е в яденето и пиенето, да не забравяме.

- Прав си, но всеки обича да си хапне добре, да се облече в хубави дрехи, да бъде красив, впечатляващ.

-  Да, но ако днес си красив, утре обстоятелствата могат да се стекат така, че да загубиш красотата си. Тогава, какво ще ти остане, ако нямаш вътрешна красота? Даровитият човек носи красотата вътре в себе си и тя не зависи от външната среда.

Настъпи кратка пауза след която говорещият продължи размишленията си:

-   Богатият, както и красивият, разполагат с външна сила. И силата и уважението към богатия се крият само в парите. А разумният и даровитият разполагат с вътрешната сила.

-   Хе, да не те хвана ракията. Какви ги говориш. Задълба в много дълбоки води.

-   Може би си прав. Като пийна, започвам да философствам.

-   А не е ли по-добре да изпратим деня с песен?

-   По-добре е. Коя да подхванем?

-   Нека е оная, дето си я пеем винаги, само когато ни е хубаво.

И в припадащия мрак над заспиващото село, в едно с гласа на пеещите славеи в нацъфтелите акации, се понасят дрезгавите гласове на двамата вече пийнали си съседи.