Външната красота започва отвътре
Не се чуваха песните на птичките, а:
… Раз, два, три, номер едно си ти,
четири, пет, шест, ти си добър шеф,
имаш ли парички, даваш ги на всички,
имаш ли парички, ходиш по женички…
Спящата красавица усети нечий език в устата си. Той се движеше като змия, която не можеше да излезе от скривалището си. Красавицата отвори очи, за да разбере какво ставаше. Догади ù се и се опита да отблъсне принца, който се бе надвесил над нея. Той сякаш обиден се изправи и изтри с ръкава на ризата си “Версаче” устата си. Спящата красавица се огледа и не позна нищо от това, което я заобикаляше. Леглото ù бе доста по-малко и не беше балдахиново. Завивките не бяха от специалната розова коприна, която майка ù поръчваше на всеки 6 месеца. Нямаше ги придворните около леглото ù. Там бяха само няколко мъже, облечени идентично – в черни костюми и тъмни очила. Спящата красавица бе уплашена и объркана. Погледна към принца за утеха. Той боботеше нещо на мъжете в черно. Обърна се към нея грубо и я попита:
- Що ма гледаш така, гърло? Знаеш ли колко та търсих? А после ми казаха, че си била тук през цялото време? В музея... мислех, че отдавна са ги затворили всичките? Все пак има Мол! Докат го намера на GPSа... не бех влизал тука... загубих се около 20 пъти... То не е кат в Мола... и тука требва така да го напраат.
Спящата красавица го гледаше с недоумение – говореше странно, използваше думи, които тя не познаваше, гледаше я с отвращение и изглеждаше нелепо. Вместо рицарски доспехи, носеше синьо облекло и златни накити на врата си. Спящата бе объркана и очите ù се разводниха.
- Не ми циври са! Орисницата иска да те види. Тя познава д-р Енчев и д-р Георгиев, те оперираха и кръстницата ти, и Червената Петра, а пък виж ги тех са. Орисницата ти притежава Мола, а пък Петра е супер турбо поп фолк звезда. По-известна е от Азис – каза с гордост принцът и продължи – Те ще те напраат красива и тогаа, ако искаш... – с лукава престъпна усмивка ù смигна.
Спящата красавица се натъжи – беше сама, а принцът, който трябваше да я обича истински според предсказанието, я мислеше за грозна. Тя се опита да сдържи сълзите, но ù пролича. Тогава принцът ù кресна:
- Не плачи, ма! Щех да ти кажа, че ше си размаеш грима, ама ти не носиш. Как може! – възмути се той – Петра и майка ù водят едно ток шоу и там казват, че не може една уважаваща себе си жена да излиза навън без грим. Те ше те научат.
Принцът направи знак на мъжете с черните костюми. Те се приближиха към момичето и я вдигнаха. Поведоха я навън и я в вкараха в джип със затъмнени стъкла. Спящата красавица се сви на задната седалка до прозореца и погледна през него. В отсрещната занемарена градинка момчета с голи глави пребиваха бездомник. Колата потегли, а красавицата продължи да гледа през прозореца. Кралството ù бе много мръсно. Контейнерите за боклук бяха пълни и преливаха – на централни места имаше малки сметища. Самодвижещите се карети (като тази, в която седеше и тя) изпускаха черни облаци дим, които скриваха слънцето. Около училищата тълпи деца наобикаляха две биещи се момчета или се присмиваха на някое как изглежда или какво е. Поданици с по-тъмна кожа просеха и преследваха хората за няколко жълти стотинки. Музиканти, които бащата на Красавицата би поканил в двореца, свиреха на улицата, но никой не им обръщаше внимание. Тя виждаше тъжните очи на добри хора, докато ровеха по кофите. Не ù хареса това положение на нейното кралство. Може би принцът щеше да ù помогне да управлява по-добре.
- Стигнахме! – произнесе се той.
Спящата красавица излезе от колата. Озова се пред една стъклена сграда, в която влизаха и излизаха хиляди хора. Стичаха се като мравки към мравуняк, а после излизаха натоварени с шарени торби. Прозорците на партера бяха покрити с бели платна с изображения на жени в неприлични пози, държащи парфюми, облечени в странни долни ризи или с прекалено къси рокли. Имаше и такива картини по-нагоре, дори на покрива бяха по-големи. Спящата красавица беше възмутена. Как можеше да има такъв дворец, а поданиците да го харесват и да обичат такъв владетел. Тя попита студено:
- Това дворецът на орисницата ли е ?
- Тва е Мола... със сигурност ако попиташ некой къде е музея, нема ти отговори, ама секи знае как да стигне до тук – каза с гордост принцът.
- Разбирам – отвърна красавицата.
Принцесата не можеше да повярва, че злата ù орисница, която винаги е харесвала пищните дворци, живееше в този грозен палат. Когато влязоха в Мола, всички я зяпаха. За пръв път в живота си Спящата красавица се почувства не на място. Хората я сочеха с пръсти и ù се присмиваха. Красавицата едва издържа, докато влязоха в една кутия със светещи кръгове, които се натискат. Вратата се затвори и кутията се вдигна нагоре. Излязоха на най-горния етаж. Мъжете в черни костюми отвориха една бяла врата и поведоха принцесата. В стаята стоеше жена. “Сигурно е млада, но изглежда като лелка” – помисли си спящата красавица. Беше облечена в къса и тясна тигрова рокля. Обувките ù бяха с много висок ток. Това правеше походката ù нелепа – вървеше едновременно като пингвин и тромава чапла. Спящата красавица се засмя наум. Косата на жената бе червена, но изглеждаше, а и си беше като слама. Лицето ù имаше само една неестествена физиономия – от гладкото чело с нарисувани светли вежди, през очи те със зелени лещи и идеалния нос, до големите джуки и издърпаната кожа под брадичката. Но най-нелепо и грозно беше несъразмерният силиконов бюст, който правеше жената да изглежда като анимационна героиня от електронните игри. Тя се затича към принца, като се хвърли в ръцете му, защото на няколко пъти щеше да се препъне.
- Ти си дойде – с престорена жизнерадост каза Петра
- Разбира се, бейби. И ви я вода – и посочи принцесата.
Петра се извърна към нея, усмихна се победоносно на нея, а след това и на принца. Сега наистина бе щастлива – беше спечелила.
- Е, прeдполагам, че маман шe разреши да я пооправим. – каза снизходително тя и после се усмихна лукаво, обърна се и с престорена сериозност заповяда – Но ти не можеш...
Принцът се засмя и отговори:
- Колкото ù да я оправяш, никога не би могла да ти стъпи на върха на кутрето, бейби...
Петра се засмя като ощипана мома.
- Знам, всички ще го потвърдят, а ако не – ти и маман ше ги накаратe. Като заговорихмe, как върви подготовката за победата ми на “Българската Евровизия”. След като албумът ми е такъв хит и спечелих “Певица на годината”, не може аз да не представям държавата... – разсъждаваше жената.
- Добре, бейби. Ше стане. – отговори принцът.
Това беше достатъчно за Петра. Тя не се интересуваше от друго. На излизане каза:
- Отивам да повикам маман.
Принцът кимна и се огледа от всички странни в милионите огледала в залата.
- По-добро е от пробна. – възкликна той.
На Спящата красавица ù се стори, че е попаднала в паралелна вселена и всичко е с главата надолу. Нима Петра е добра и красива, нима това е принцът с главно “П”! Беше ù едновременно смешно и тъжно.
В това време вратата се отвори отново и от там се появи високата и елегантна фигура на злата орисница. Спящата красавица ахна. Тя бе все така красива и суетна.
Не знаеше как да реагира. Тя се бе събудила, но орисницата ù бе все така силна и властна.
- Не хаби думите си, момиче – започна злата орисница. – Сега ще ти обясня. Ти се събуди от целувката на този... който очевидно не е твоя принц. Това смятам, че ти е ясно. Аз продължавам живота си в този нов свят, който е толкова различен от този, в който заспа. Тук аз съм кралицата, а принцове и принцеси не съществуват. Вече не си ми враг. Ако искаш, ще ти помогна. С няколко промени на външния вид можеш да работиш в Мола. Какво ще кажеш?
Спящата красавица не осъзнаваше чутото. Само видя как орисницата отваря устата си и нарежда нещо на мъжете в черно. Те я хванаха от двете странни и тя не разбра как излязоха извън Мола. Оставиха я на тротоара, където тя най-накрая успя да поеме дъх. Не разбираше... или не искаше да разбере... Нима вече нейният свят бе заменен...
БАМ!! Голямо рекламно табло със слогана “Външната красота започва отвътре” падна от покрива на Мола и премаза Спящата красавица.
© Todos los derechos reservados
През цялото време разказвача разказва от името на красавицата - не мисля, че тя би знаела какво е силикон и електронна игра. Мисля си, че тези неща трябва да се поправят...
Сърдечни поздрави!