Касапинът бай Пешо вдигна учудено вежди, старателно избърса недотам мръсните си ръце в недотам чистата си престилка и се загледа в двамата младежи, стоящи пред щанда. Никога досега хора, облечени в костюми последна мода, не бяха влизали в скромния му магазин.
- Искаме да изкупим всички черва и черния дроб, и бъбреците, и белия дроб, и шкембето, и крачетата и онова там… каквото и да е то – каза единият.
- Това са бели бъбреци.
- Аха, добре, и тях ни дайте.
- Значи всичко?
- Да. А, трябват ни и свински глави. Ще докарвате ли тия дни.
- Сутринта имаше, ама свършиха. Утре смятам да докарам три–четири.
- Може ли да ги капарираме сега?
- Ами… може, защо да не може.
- Чудесно. Направете сметката, а аз ще извикам шофьора да дойде да товари. Между другото, чакате ли скоро нова стока?
- Утре ще зареждам.
Бай Пешо хвърли едно око през прозореца и видя, че отвън е паркиран бял микробус. ...