Моля се... Да, моля се за твоето внимание! Моля се да съм веднъж поне нещо повече за теб, нещо различно... Защо ли? Нека ти обясня...
-Къде ще ходиш пак, къде ще излизаш, с кого?
-Е, нали ти казах, както винаги с приятели, не ме чакай, сама изкъпи дъщеря ни и я приспивай, не знам колко ще се бавя...
-Как е възможно? Не поемаш грам отговорност, решаваш нещо и просто заминаваш!
-Не ми се започва отново този спор, тръгвам...
Всяка вечер е така, нали? Да, знам, казвал си, че не искаш да ме натоварваш с твоите проблеми, но аз го знам... Приятелите ти ми го казват... Да, същите тези приятели, които бяха на сватбата ви, на раждането на детето Ви, (когато тебе те нямаше). И след тези две изречения от двете страни идваш... идваш при тази, която те кара да забравиш злободневието, грижите, проблемите, нервите... Тази, която не се интересува от друго, освен да си до нея в момента! Не ти задава въпроси, не тропа с крак, не ти иска отчет, не те кара да се ядосваш, не те занимава с нейните проблеми и ...