Старецът с треперещи ръце погали жълтата ябълка и я сложи на масата, по лицето му нямаше и следа от яд или злоба. Както винаги, когато влезеше в дома си, смъкна сивия си каскет и го закачи встрани на облегалката на стола.
- Значи си решил вече, синко? - каза старецът, оправяйки с пръсти разпиляната си бяла коса. - Ще строиш гаража именно там...
- Да, реших, и затова ще отрежа това ненужно ябълково дърво! - отвърна нервно младият мъж .
- Добре де, но ако построиш гаража две стъпки наляво, дървото ще остане, няма да ти пречи... - тихо промълви свекърът.
- Не, ефенди, ще го построя тук и вие няма да ми се месите на работата, сякаш на тез години ще ядете ябълки с протезите си!
Старецът въздъхна замислено и взе в ръце ябълката.
- Ясемин, детенце, ела! - провикна се дядото.
Памучната бархетна рокля беше обсипана с цветове на хризантеми, дългата тъмна коса на детето бе разделeна на две и изплетена на плитки, които наподобяваха житни класове.
- Дядо?!
- Вземи, дете, измий и изяж тази ябълка, д ...