Ябълковото дърво
Старецът с треперещи ръце погали жълтата ябълка и я сложи на масата, по лицето му нямаше и следа от яд или злоба. Както винаги, когато влезеше в дома си, смъкна сивия си каскет и го закачи встрани на облегалката на стола.
- Значи си решил вече, синко? - каза старецът, оправяйки с пръсти разпиляната си бяла коса. - Ще строиш гаража именно там...
- Да, реших, и затова ще отрежа това ненужно ябълково дърво! - отвърна нервно младият мъж .
- Добре де, но ако построиш гаража две стъпки наляво, дървото ще остане, няма да ти пречи... - тихо промълви свекърът.
- Не, ефенди, ще го построя тук и вие няма да ми се месите на работата, сякаш на тез години ще ядете ябълки с протезите си!
Старецът въздъхна замислено и взе в ръце ябълката.
- Ясемин, детенце, ела! - провикна се дядото.
Памучната бархетна рокля беше обсипана с цветове на хризантеми, дългата тъмна коса на детето бе разделeна на две и изплетена на плитки, които наподобяваха житни класове.
- Дядо?!
- Вземи, дете, измий и изяж тази ябълка, догодина няма да можеш. Трябва напролет да посъдим друго дръвче с теб и то там, където на никого няма да пречи. - каза старецът.
22 години след този ден...
- Татко, как си? - попита Ясемин.
Мъжът приседна на дивана и взе телефона в скута си. Прошарената му със сребро коса бе оредяла и тънките бръчки около устните станаха още по-дълбоки, когато се усмихна от радост и умиление.
- Добре съм, дъще, сам съм... Днес набрах 10 щайги ябълки от твоето дърво, една отделих за теб, другите ще занеса в детския интернат. Самотен съм, няма с кого да говоря...
- Татко, ела при мен! Защо стоиш сам на село! - малко ядосано каза Ясемин.
- Дъще, аз си обещах, че ще пазя този дом такъв, какъвто го остави дядо ти, няма да позволя да се cчупи една киремида от покрива, няма да позволя да се олющи нито един парапет от оградата. Вие ще си идвате от време на време... Никога не признах на дядо ти, но той винаги беше прав, аз просто обичах да споря с него, харесваше ми да казвам ‘’Не’’ на неговите решения. На мястото на ябълковото дърво, което отрязах преди години, посъдих десетина други, но за съжаление дядо ти не доживя да ги види и си замина от този свят обиден...
Понякога животът ни предлага възможност да оправим грешките си, но не всякога имаме шанса да простим на себе си за нанесената обида...
© Нигяр Хамидова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Има да страдаме още много по изгубеното, така е орисано поколението ни...
-
и този харесах
-
Благодаря,Вероника!Не ги пиша сега,само превеждам написаното преди месец-два,има поне още 20 само за Ясемин...
-
Благодаря,Жанет!Благодаря,Петя!
-
Ех,колко си права, Нигяр...
Хубав разказ! -
Понякога, едно наше действие измества света и световната ос...Само по себе си, дървото е животът и покровителството, възможно е с изсичането му, да се посича и родовата памет...
ПС:Възможно да са механически грешки - посАдим вм. посЪдим,кЕремида вм. кИремида
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Мъдра си, Нигяр!