suleimo (Дани Сулакова)
66 3138
25 mar 2014, 23:04

Яна - цената на една мечта 

  Prosa » Relatos
4981 7 113
13 мин за четене
След публикуването на разказа "Искам на някой да се подаря", някои дами ми писаха, че са се разпознали в героинята ми Яна. Ето сега ще разберете колко сте далече от нея, а може би не...
 
Яна израстна възпитавана от баба си и дядо си, в чисто патриархално семейство. Родителите и нямаха много права в този дом. Докато стожерът на родата беше жив, само неговата дума се зачиташе. Още тогава Яна си беше направила списък с изисквания за мечтания мъж. Трябва да работи и печели много! Да не пие! Да не е комарджия! Да не се заглежда по чужди жени! Да не хойка по дискотеките! Да е спестовен и грижовен мъж, не скъперник обаче! Семейството да е на първо място!

Търсеше идеалния според прословутия си списък. Ивайло я привличаше неудържимо, но той си беше волна душа. Премина през крехката и женственост, беляза сърцето ú, после изчезна. След време, когато вече можеше да разсъждава трезво, се чудеше с какво толкова я беше омагьосал! Може би на това му се казваше Любов, без да я обясняваш и анализираш.

Калин навлезе в живота и бавно и дозирано. Той напълно отговаряше на списъка ú с изисквания. Беше пропуснала да добави чувства, нооо... надяваше се, че с времето и това ще се случи. 
Вече три години бяха заедно, а в нея нищо не трепваше. Мислеше си, че е емоционален инвалид, когато...
Когато един ден, не какъв да е, ще го помни докато е жива! Съдбовна среща там на оня плаж в навечерието на Джулая. Ивайло, онзи същия и подари една магия, създаде я като жена. Беше желание... огън, страст...  Вече знаеше от какво ще трябва да се откаже, за да има живота, който мечтаеше. Това, което все още не подозираше, е че си е откраднала една малка искра от него, която препускаше напред към целта. Зараждаше се нов живот!
Когато откри, че е бременна, беше толкова щастлива. Не знаеше кой от двамата е бащата. Реакцията на Калин беше "трябва да се оженим, тогава"!
Промяната в него бе видима и странно неразгадаема. Устните му сякаш станаха по-тънки, а хубавите му сини очи я гледаха със стоманена острота. "Тръпки да те побият! Сигурно заради бременността съм по-чувствителна" - си мислеше Яна.
Не пожела повече да прави секс с нея докато не роди. Каза ú, че се страхувал за бебето. Това напълно я устройваше.

Сватбата мина и Яна сбъдваше мечтата за семейство. Той настоя тя да си остане в къщи. "Никаква работа повече! Аз ще се погрижа за всичко останало!" Адвокатската му практика се разрастваше. Беше спечелил ключово дело и славата му се разнасяше. 
Родителите на Яна също бяха впечатлени от Калин. Сериозен, стабилен мъж, който да се грижи за тяхната принцеса. 
Когато Яна роди и гушна бебчето си, тя знаеше... няма начин това дете да е на Калин. Усети го със сърцето си на жена дълго пазила тайна.
За първи път видя сълзи в очите на Калин, когато акушерката му подаде спящото вързопче.
Кръстиха го Юлиян. Тя така пожела. Още нещо, което да и напомня за онази нощ.
 
Дните се изнизваха неусетно приспивно спокойни. Една вечер Калин се прибра в особено настроение. Яна не го беше виждала такъв. Бомбата избухна в леглото. Беше агресивен, безмилостен господар. Превземаше я пряко волята ú. Наложи ú се да прави неща, които не искаше. Тялото ú, съзнанието ú крещяха от болка. Нареди ú да се почисти. Тогава ú каза:
- Знам, че Юлиян не е мой син! Няма как да е. Аз съм стерилен! Ще отгледам и възпитам сина ти! Ще се погрижа нищо да не ви липсва! Ще имате повече, от колкото си мечтала. От теб се иска на никого да не разкриваш истината, дори на него! Искам да се подчиняваш и да виждам благодарност в очите ти! Аз ще избирам гардероба ти, бельото също. Искам винаги да си на мое разположение! С времето ще се научиш да правиш всичко както ми харесва. Ако усетя, че предаваш доверието ми или си правиш други планове, ще ти отнема детето, а ти ще си история! Добър съм, знаеш! Опичай си акъла! Специално съм те избрал!
Целуна я по челото и заспа. А тя посрещна утрото с широко отворени очи, напълно вцепенена.
"Не може да е истина! Сляпа ли съм била до сега? Та той е садист!"- усети го, че се размърда до нея. Направи се на заспала. 
След десетина минути я целуна:
- Хайде, поспаланке, нося ти закуската! И кафе съм ти направил!
- Не съм гладна! - прошепна Яна.
- Трябва да се храниш, моето момиче! Днес искам да посетиш салона за красота. Нека се погрижат за теб! Довечера ще те изведа на вечеря! Майка ти ще гледа детето.
Яна не можеше да повярва! Снощният звяр беше изчезнал. Само тялото и напомняше болезнено кошмара. 
Вечерта беше учудващо хубава. Калин романтичен по свой си начин. Беше ú подарил любимите ú жълти рози, последвани от кутия белгийски шоколадови бонбони. Сред тях откри пръстен, кой беше харесала още преди да роди. По-късно я люби както никога до сега. Беше всеотдаен и нежен.

Детето и домакинството запълваха цялото ú време. Това не ú стигаше. Беше в духовен и емоционален вакум. Затъваше! Калин не харесваше приятелките ú. Каза ú недвусмислено, че не са подходяща компания за нея и не иска да идват в домът им. Яна си водеше дневник. Единствено там можеше да споделя копнежите си, болките си. Калин го намери и...последва наказание като в онази вечер. 
Имаше и други такива случаи. Лошото е, че започна да свиква с болката и унижението. Той ú внушаваше вина. Но докато не видеше сълзи в очите ú, не можеше да свърши. Понякога нарочно го дразнеше, като симулираше удоволствие. Но в повечето случаи, изключваше какво се случва с тялото ú. Съзнаваше, че той има сексуални и емоционални отклонения и трябваше тя да потърси помощ или най-малкото съвет. Не можеше на никого да се довери. Затова потърси психолог, който я изслуша внимателно и предложи нещо нестандартно, регресивна хипноза. Яна веднага се съгласи. Та нали именно заради това го бе проучвала толкова дълго. 
Пусна тиха отпускаща музика. Гласът му бе равен и много спокоен. Тя му се довери, че нищо което види няма да я нарани. Слизаше по някакви стълби. Пред нея имаше врата. Отвори я. И започна да разказва:
" Алгара се думам. 15 лазарника веки. Майка си немам. Споминала се е. Тейко ми е голям човек, тачен. Дал е дума, невяста на Стамат да съм. Земи имал. Не ща го! На сърце ми е Манол. Да му престана рекох. Черна нощ е. Чека ме зад дувара. Бохчата ми готова. Бягаме, наедно да сме. Сукмана ми се оплита в драките. Уморена съм.  Потеря има подире ни. Кучета недни! Завардиха ни в едно дере. Биха до смърт Маноля. Тейко ми каза да гледам, да помня, да знам как против волята му да не ходя. В една тъмна одая ме свряха. Да си очистя грешната душа, рече. Ослепях, онемях от мъка. Манолееее, вземи ме при тебе, та да се свърши. Пуснаха ме, като прокървих. Мина време, покриха ме с цървено було и на Стамат невеста ма дадоха. Няма живот за мени, божкееее!"
Постепенно Яна излезе от хипноза. Терапевта беше записал целия сеанс на видео. Явно Калин в предишния живот на Яна е бил неин баща. Ивайло пък е бил нейния любим Манол. 
Налегна я едно спокойствие. Предопределеност, карма, съдба! Каквото и да е, тя разбра, че всички са свързани по определен начин. Вечерта разказа всичко на Калин без да се страхува от него. Той дълго мълча. После най-неочаквано ú каза, че иска да се подложи на същата регресивна хипноза. 
Направи го. Яна не знаеше какво е видял, но отношенията между тях започнаха бавно да се подобряват. Калин вече не беше толкова тираничен, а тя не свеждаше примирено глава. Само понякога, много рядко показваше тъмните си страсти.  Едно не можеше да му се отрече, беше амбициозен и много грижовен баща. В течение на годините, Юлиян започна да проявява непокорния си характер и ако не беше Калин да го озаптява, можеше и да тръгне по лош път.
Като пъзелче наместваха отделните елементи в брака си. А тези които не пасваха, заглаждаха и продължаваха напред.
 
Един ден Яна случайно разбра, че Калин си има любовница. Не изпита никаква ревност, дори и олекна на душата. Тайно се беше надявала на това. Не го мразеше, искаше да е щастлив. 
За годишнината той ú подари професионален фотоапарат. Това беше новата и страст. Обикаляше и снимаше хора. Това беше нейното пасивно,  дистанцирано общуване със света.
 
В един летен ден беше попаднала на рокерски събор до катедралата на Варна. Стотици мотори, оглушителен шум, кожа, тестостерон в най-чист вид. Погледа и привлече едър мъж с  голям татус на келтски кръст на гърба. Играеше си с улично коте. А то се умилкваше гальовно. Контраста беше много силен. Яна снимаше трескаво. Той вдигна глава и я прониза с поглед. Сякаш мина цяла вечност. Видимо бе доста по-млад от нея. Изправи се, облече якето си, сложи каската, ръкавиците закопча, възседна мотора, обърна се към нея и протегна ръка. Яна дори за миг не се поколеба. Това и беше мечта от дете. Всички форсираха машините. Беше зашеметяващо хубаво. Волни ездачи напред. Минаха по булевардите на Варна. Атракцията си я биваше. Движеха се към изхода на града. Тя му даде знак да спре. 
- Как се казваш, бейби! - за първи път чу гласа му. Малееее!!!
- Яна.
- Искам ти ръката, бейби! 
- Аз съм омъжена! 
-  Няма да се женя за теб, бе жена! Дай си сега нежната ръчица! - Надраска телефония си номер. - И да се обадиш, ей! Снимките искам да видя, ти какво си помисли?!
- Как ти е името?
- Руснака ми казват всички! Хайде, бай, бейби!
След седмица Яна му звънна. Той я покани в ателието си. Всъщност това си беше хале за тунинг на мотори и коли. Той много хареса снимките. Дори поиска едната да я използва за мостра. Яна усещаше неудържимо привличане. Противеше се! Странното, че нямаше скрупули за това, че не е свободна, а че той е много млад. 
- Защо ти казват Руснака?
- Баща ми се уредил да работи в Коми. Оставил годеницата си тук и заминал. Там обаче се влюбил в рускиня, майка ми. Оженили са се и съм се родил аз. След години са върнахме в България и всички започнаха Руснака да ми казват. Не е за вярване, ама за малко да се загаджа с дъщерята на онази изоставената годеница на баща ми. Аз историята я узнах след това.

Яна редовно се отбиваше при него за кафе. Темите вече ставаха опасно интимни. И един ден... просто се случи. Устните им се намериха. Раждаше се и умираше в ръцете му. Сълзи от нерви мокреха лицето ù, а той целуваше треперещото ù тяло. 
Срещите им водиха Яна към една неопозната нейна страна. Тя започна да става по-смела, да доминира, а на Руснака това много му харесваше. Той беше силно отегчен от младите жени, които преминаваха през леглото му. Задоволяваше нагон, нищо повече. Не си заслужаваше дори имената им да помни. Яна постоянно го провокираше. Чувството и за хумор беше остро. Само на нея разрешаваше така да му говори. Често той само искаше да я гледа, да слуша смеха ú. Веднъж тя беше задрямала на дивана му. Беше се отпуснала на едната си ръка, а косата и се беше разпиляла. Слънцето огряваше златистите ú кичури. Кожата, полуотворените устни, босите ú нозе, толкова спокойна и женствена. Взе скицника и я нарисува. Крадеше тази красота за себе си. Беше започнал да развива болезнена зависимост от нея. Нещо се случваше, но нямаше смелост още да ú каже.
Времето го притискаше и решението дойде от само себе си. Цяла седмица Яна не дойде. А той беше полудял от притеснение. Не можеше да я търси, не биваше. Когато се появи на врата на халето, той се свлече на колене пред нея. Прегръщаше я толкова силно!
- Яна, къде се изгуби, мила? 
- Шшшш... тихо момчето ми! Тук съм сега! Покажи ми колко съм ти липсвала, бейби!
- Чакай... трябва да ти кажа нещо! От известно време съм го решил! Местя се в Австрия. Предложиха ми работа, добре платена. Отдавна планувам това, Яна! Искам го! Само не знам как ще те... - гласът му започна да трепери.
- Ей, недей така! Ти си млад. Длъжен си да си гониш мечтите! Време е за промяна. А и няма да ме виждаш как се сбабичосвам с годините. Няма да си омръзнем така. Ще знаеш, че имаш едно ъгълче от сърцето ми, където ще те пазя! 
Любиха се дълго, отчаяно. Чувстваше се като осъдена на смърт, на която изпълняват последното желание. Не мислеше за утре. Крадеше спомени! Тя знаеше, че това е последната им среща.
Нощта отдавна се беше спуснала. Вече бе заспал и тя се наслаждаваше на чертите на любимия мъж. Измъкна се внимателно, облече се и избяга навън хлипайки, без дори да се обърне.
 Когато се прибра, Калин я чакаше.
- Сбогувахте ли се?
- Ти си знаел!!! 
- Всичко, което касае семейството ми, ме засяга и лично! От самото начало знам!
- И защо не реагира?
- Няма да повярваш, Яна! От страх, че ще ме напуснеш! Ти излъчваше такова щастие! Направо ме заболя от завист! Ти си добра жена. Знам, че не мога да ти дам всичко, но все пак сме заедно, полезни сме си, имаме син!
- Който те обожава - допълни тя.
- И аз го обичам много! Ще платя всяка цена да не ви загубя и двамата. 
- Не давай такива обещания, Калине! Един ден може да ти поискат сметката там горе!


След време, когато съдбата срещна Яна и Ивайло в Лозенец, мъжът ú изтръпваше, че може тя може да  вземе импулсивно решение. Сякаш не я познаваше! Да не е с любовта си, не означаваше, че се е отказала от нея. Тя плащаше висока цена от минал живот и ресто не връщаше.

 


Дани Сулакова Suleimo
25.03.2014г.
 

© Дани Сулакова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • DPP (SMooth), благодаря... за вълнението от думите ти!
  • Фенка съм ти вече Много, много интересен разказ и тематика! Браво!
    Нюанси, история, лек за четене стил, който показва много психологизъм! Все любими неща. Радвам се, че попаднах на страницата ти!
  • PetarStoyanov (Petar stoyanov), събуди моята Яна от седем годишен сън 😉. Как се телепортира толкова назад във времето?
  • След толкова години и аз случайно попаднах на разказа... хареса ми много,... ще продължавам да те чета
  • Случайно попаднах на твоята страница! Класика на жанра! Нещата от живота, обрисувани по изключително професионален начин!
    Моите поздравления и почитания, Дани!
  • Нещата от живота, натурални, без грим, Силве. Ама как си се барнала на профилната. Като розов пеликан нагазил в марихуаната. 😊
  • Дани, не откъснах очи, толкова е непринудено всичко, все едно беше до мен твойта Яна!
  • Люси, такива ги е накъдрил живота, чак невероятно изглеждат някои съвпадения. След време разбираш, че така е трябвало и всичко придобива друг смисъл.
    Радвам се, че намина
  • Много интересно ми беше. Аз минали животи не вярвам, но в оплетените в реалността - да...🌺🌼
  • Честит празник и на теб! Творческите ми търсения са притихнали в съзерцание как героите ми променят съдбите си. Защото почти всички са реални хора. Някой ден мога да допиша "10 години по-късно". 😊
  • Да живее България! Честит празник на авторката на тази любовна сага!
    Дани, пожелавам ти нови творчески търсения и успех в живота!
  • Благодаря, Кате! Протипът на героинята ми вече има друг живот. Пулсира със собствена, а не отразена светлина и това й харесва
  • Много ми хареса разказа ти , Дани!Поздравления!
  • Благодаря за вниманието Боян!
  • Определено ми беше интересно! Поздрави!
  • Привет от Рая! Приятно ми е Су
  • Това е Адът.
    Приятно ми е Русев.
  • Благодаря Ценителю
  • Код Яна-Боряна Бахрейнска
  • Благодаря за вниманието mariniki (Магдалена Костадинова):
  • и аз да те поздравя, Дани... за вълнуващия
    разказ... много ме впечатли..
  • Във всяка от нас живеят не една, а няколко богини Танче.
    Трябва само да им позволим да се изявят. Когато осъзнаем това влияние, то се превръща в мощно оръжие...разрушително или креативно, изборът е наш
  • Богиня си!
  • Не само го гледам, ами и хапвам с наденичка в гърненце, люта чушчица, питка една педя висока и шарена сол, а и червено винце с вярна дружина
    http://pinterest.com/pin/542965298797049391/?s=3&m=gmail
  • <a target="_blank" href="http://smayliki.ru/smilie-850838535.html"><img src="http://s13.rimg.info/070dbc373362f7c884df6f7430688423.gif" ></a>

    А на боб гледаш ли?
  • Благодаря Септ! Дано всичко пожелано от теб, се сбъдне!
  • Много рядко коментирам, Дани... само когато нещо наистина ми хареса!
    Тогава се обаждам и без "препратки"!
  • Ачо...изненада ме! Коментара ми не беше препратка. Няма да крия приятно ми стана
  • Благодаря, Дани... за мен бе удоволствие да прочета!
  • Ама как се надушваме само! Глутница търсачи коопнеещи за споделеност! Няма никакво значение кой кой е. Невидими нишки ни събират и всеки навързва възелче в другия!
  • Не е за мен това изпитание издаването на книга. Дори това би имало висока цена за мен и тя не е финансова. Благодарна съм за вниманието на всички, но то се акумулирало с времето все пак.
  • Много си прав poetry-as-song (Стефан )
    В действителност историята с времето от издаването и, се засука съвсем. Калин стана виртуозен гадняр с двойнствен или тройнствен живот. Яна ли...тя знае какво има отвъд малкия и идеален свят, просто знае и засега и стига.
  • Благодаря Бо ☺
  • Су, отново поздравления!
  • Благодаря ви за вниманието и хубавите думи!
    Писането на разказ при мен е емоция и това си личи. Не съм подготвена за роман. Нямам ресурс, време и търпение за такъв мащаб. Сега съм четящо момиче и това ми е достатъчно☺
  • беше удоволствие да прочета. поздрав!
  • Мале-е, така се зачетох и увлякох .... имаш голям талант и потенциал в писането. Защо ли не съм те открила до сега, аз съм си виновна.
    Твоята героиня търпи развитие и е многопластова като личност. От този разказ ще стане разкошен роман. Сигурна съм, че и ти си мислила върху това защото на някои места си личи, че просто нахвърляш идеи и случки, неща който би могла да развиеш в невероятен сюжет. Съветвам те да не спираш до тук с ЛГ Яна.
    Поздравления, много поздравления!
    Ана
  • Страната ми е в руини. Така че аз съм като риба в отровен аквариум. Моето падане духом до голяма степен се дължи именно на това. Трябваше да има надежда. Това трябваше да бъде велика държава. А сега целият свят ни презира. Аз се надявах да построя държава и да допринеса нещо за нейната литература. Затова участвах във Втората световна война и затова писах и книги.
    Kърт Воненгът

    https://www.youtube.com/watch?v=d020hcWA_Wg
  • За мен е чест и удоволствие посещението ти Илияна!
  • Животът е пъстър и непредвидим. И може би в това е красотата му. Интересно ми беше да прочета. Поздрав!
  • Благодаря Доче!
    Втъкаваме нишката си в гоблена на живота, чрез изборите си. Често не можем да прозрем смисъла на случващото се, но винаги има такъв. И не трябва да се страхуваме от предизвикателствата на живота! Ние сме господари на своята орис и съдба! Това може да бъде болезнен избор...така трябва!
  • Неведоми са пътищата Божии.(А може би людските, кой знае)Хареса ми топлотата на разказа.Бродих по стъпките на героите и съпреживявах.Поздравления!
  • Благодаря Радо!
    "Повечето хора изживяват целия си живот, вървейки по пътя на страха. Те се обвързват, защото чувстват че трябва да бъдат обвързани. В тази връзка проявяват всички свои очаквания към партньора си и към себе си. Цялата тази драма и страдание съществуват, защото ние използваме канали за комуникация, които са съществували още преди да се родим. Хората съдят и стават жертви, клюкарстват се взаимно, клюкарят с приятели, клюкарят в бара. Карат членовете на семейството да се мразят един друг. Натрупват емоционална отрова и я предават и на децата си. “ Виж баща си – какво ми направи. Не бъди като него. Всички мъже са такива, всички жени са такива.” Ето какво правим с хората, които обичаме толкова много – със собствените си деца, приятели и партньори.
    Единственият начин да овладеете любовта е да я практикувате. Не е необходимо да оправдавате любовта си, да я обяснявате, необходимо е само да се упражнявате в любов. Майсторството се изгражда с практика."
  • Изчетох с интерес! Ще си позволя да цитирам Блага Димитрова, която казва:
    ,, Не бива да питаш. Любовта не задава много въпроси. Щом започнем да мислим, започваме и да се страхуваме. Този страх е необясним и няма смисъл да се опитваме да го изразим с думи. Може би това е страхът да не презрат чувствата ти, да не бъдеш отблъснат или пък да не развалиш магията. Ето защо не се пита - действа се. Поемат се рискове..." Поздравления!
  • Благодаря Сашо!Понякога и на мен ми се получава писанката
  • Пишеш много увлекателно.
    Извайваш образи и чувства с любов и красота!
    Поздрави, Дани!
  • Благодаря за поздрава Симо!
  • Благодаря Charo!
  • Направо ме разтърси!!!Прекрасно,чувствено и...малко тъга...Страхотен стил!
  • Благодаря Моника!
  • Прочетох с голям интерес!
  • Благодаря за вниманието Кретена (Гео Лански)!
    Да...отдавна започна, но още си поддържам огънчето!
    Леко да се зазяпам нанякъде и току виж угаснало
  • Дани, хареса ми...
    Но, никога не казвай:
    "Нееее...твърде висока цена е за мен!
    Не бих заменила любов за нещо друго!"
    Любовта сама по себе си е доста абстрактна и да ти се случи взаимност веднъж в живота е 1 на милион...
    Дрън-дрън та пляс
    Мога да напиша хиляди простотийки...
    Важно е следното:" Ти кога го преживя?" Малко преди, или малко след като ти се случи?
    Щото за мен е далечно минало...
    Поздрави и 6 от мен!
  • Понякога се поставям на място на Яна и се чудя дали и аз мога така!
    Нееее...твърде висока цена е за мен!
    Не бих заменила любов за нещо друго!
  • Дам, сложно и объркано положение. Сега още повече. Вместо нещата около подаряването и продаването да се изяснят, съвсем се оплетоха. Тази история между Калин и Яна си е направо цял роман.
  • Благодаря за милите думи Rimoza (Кръстина Тодорова):
  • Притежаваш дарба да пишеш много увлекателно и талантливо!
    А твоята героиня Яна е запомнящ се събирателен образ на жена,
    която е и умна и глупава, и добра и лоша, и смела и страхлива,
    и покорна и неподвластна, и грешна и свята, с една дума
    просто достойна потомка Ева!
    ПОЗДРАВИ!
  • Благодаря Веси! Развълнува ме!
  • Поздравления за силата на перото ти! Много ми хареса!
  • Бо...не ме ласкай, ще свикна и ще си го търся
  • Су, прекрасна си!
  • Благодаря Танче! Много задължаващи слова!
  • Дани, невероятна разказвачка си!
    Влязох в душевността на героите, съпреживях с тях!
    Продължавай миличка! Никога не спирай да пишеш!
  • Дани, четеш ли си пощата?
  • Донко, Симо, Гери благодаря за топлите думи! Трогнахте ме!
  • Поздравления за хубавия разказ, Дани!
  • Ееее не, привличаме се кат магнит бе душко! Тъкмо ти чета на едно друго място алкохолките изцепки . Така ме напуши на смях
  • Маце, много си добра!!!
    До края едва дишах...
    Поздравчета!
  • Благодаря Ачо! Затупка ми сърчицето развълнувано
  • Безспорна повествователска дарба притежаваш, умееш да разказваш увлекателно и да вълнуваш. Истинска сладкодумка си.
    Поздрави!
  • Ей, излови ме бързо бе Вале! То цял списък със задачки има там, а ти баш първия ред целна И сега как да отговоря, се пита в задачата! Ако кажа не, ще кажеш що си го сложила. Ако кажа да....малииии няма отърване от мераклии
    Затуй само ще се подхилвам виртуално. И като чета там, много им е трудна работата на поетесите! Дали за поетите същото важи, а
  • Може и да прегърна идеята М!
    А Калин е впечатляващ мъж въпреки странностите му, които само съм загатнала.
    Бива те да палиш вдъхновение
  • Дани, аз пък се припознах на 100% Отдавна не търся розови взаимоотношения и любов като от книгите. Практична съм, но и много отговорна Предлагам ти да я развиеш тази героиня. Интересно ми е как ще продължи с Калин и кой друг би се появил в живота й и кога?!
    Калин също ми е близък като образ. Дори си го представих визуално.
    Екстра!
  • Благодаря М!
    Искренно се възхищавам на тази жена! При нея жертвата е премерена и мотивирана. Емоцията контролирана! Знае си цената и си гони целите!
    Не бих живяла нейния живот, но я подкрепям във всичко
    Малко, много малко и завиждам, че сбъдва неща, за които аз само пиша
  • Дани, много ми допадна смелостта и категоричността на героинята, както и факта, че е стъпила здраво на земята. Харесвам такива жени, които не правят излишни жертви в името на другите! Перфектно разказано!
  • Анджи...идея нямаш колко липсваш!!!
  • Благодаря Вал! Прегръдка и от мен
  • Честит Великден и на теб, мила Дани! Светли и топли дни ти желая от сърце! Както виждаш по някои причини вече рядко се отбивам тук. Съжалявам, че нямаш профил във ФБ. Но независимо от това ще те очаквам в следващите ти творчески бисери! Прегръдка!
  • Благодаря Bezzhichen (Безжичен ):
    Светли Великденски празници!
  • В разказа, романа, дългия разказ (по нашему новела), а дори в докторската или магистърска теза (ако ми попадне отнякъде и прочета от любопитство) просто искам да видя история, приказка - това го има тук. Има история и затова чета твоите неща с удоволствие.
    А за дългия текст - добре е... Не бих го прочел на парчета...
  • Реално е Сеси, не се съмнявай! Двама от героите са тук в този сайт
  • Звучи толкова реално! Прочетох с удоволствие!
  • Фреди, Лени, благодаря за вниманието!
    Светли празници ви желая!
  • Дани, пак си препрочетох,благодаря ти!
  • Дани,твоето мнение е цено!
  • Благодаря Лени!
  • Толкова човешко и мило! Благодаря ти !
  • Благодаря Силвия! Мъжете в които Яна е била влюбена не са и обещавали и предлагали нищо. Искали са я назаем, доста често срещано явление напоследък. Без поемане на конкретна отговорност, без драми...за тях! Именно за това тя е избрала Калин. Стабилен, сериозен, стена, над която трудно се наднича.
    И не, няма да пиша продължение! Прототипа на Яна не ми разреши. И както ми каза един писател, тук си личи, че са ми подрязали крилата и подскачам от стобора на покрива на обора и обратно, а не фъркам като морска чайка из писателските простори
  • Дани, страхотен разказ си написала!Аз лично, мазохизма на героинята не го разбирам, но образът и е изграден перфектно.
    "Да не е с любовта си, не означаваше, че се е отказала от нея"-та животът е само един и е доста кратък.Струва ли си да обичаш дистанционно?
    Поздравления от мен!Очаквам продължение !
  • Благодаря Рада! Моля се никога да не съм пред подобен избор! Аз бих избрала любовта на всяка цена!
  • Твърде целенасочена е героинята ти–напълно в крак с новото време.Само,че нали знаеш – няма неплатен обяд!Много скъпо и излиза.След някоя друга година ще бъде емоционален инвалид, мен ако питаш.Добре поднесен разказ за стойностите в любовта.Поздрав,Дани!
  • Благодаря Ивон, Ел! Жената, която описвам е здрав разум от всякъде. Желязна логика. Може би и затова е избрала Калин, а не да последва любовта си, която утре може да я зареже. Заложила е на сигурното и до този момент и аз съм убедена в това. Ако е решила да направи нещо различно или рисковано, то са взети всички за и против. Няма емоционални лашкания!
  • За мен краят си е много реален. Иначе щеше да заприлича на "сапунка" или на голяма драма.
  • Каква шарена черга си ни изтъкала от различните видове любов и страст. Е, има тук-таме разум за здрава нишка, иначе съвсем ще се разсъхнат нещата. Хубав разказ, Дани, непредвидим и абсурден като самия живот!
  • Така, така...приключих с розето! Сега съм на ароматен коняк и пура. Злате, така изригвам понякога! Добре де...пурата е виртуална
    Вале, ценя мнението ти! Благодаря!
  • Дани, губя думи. Като вулкан изригваш. Дано после се успокои.
  • В края на този много дълъг и натоварен ден, вашите коментари заедно с чаша розе са ми балсам за душата! Един поет на лични ми каза да сменя финала или да го преработя! Развалял хубавото усещане от разказа. Ами не искам! Всеки читател го докосват различни елементи от творбата. Мен лично ме вълнуват изборите на героите. Любовта има друг вид ограничения и компромиси. Да предположим, че Яна напусне Калин разбирайте целия комфорт и сигурност, които той ú осигурява и се втурне в едно любовно приключение със всичките му последствия. Някой ден ще ви разкажа напълно реална такава история, която все още търпи развитие и то в негативен план.
    "Да не е с любовта си, не означаваше, че се е отказала от нея." - Виктор е прав! Да, това изстрадания избор с различна цена за някои от нас!
    Благодаря Кате, Елена, Миночка, Елена Илиева, Дани, Ани,че споделихте моите емоции!
    ПП Меги, шмугна се на финала! Благодаря и на теб!
  • Беше ми интересно да прочета. Много интересно!
  • Висока цена да му се невиди! Много ми хареса Дани. Поздравявам те!
  • Страхотен разказ,чете се с интерес, а и понякога ти се ще да го повториш,харисвам те,добър разказвач си!Продължавай!
  • Благодаря за красивия разказ.Преживяло нещо, което и до днес ме топли.Бъди щастлива и обичана, не бягай от мечтите и любовта, те спасяват и дават сили за живот! Късмет !
  • Определено това е интересно семейство. Всяко едно пази своите тайни, лъжи, грешки и прошки. Прочетох разказчето ти с удоволствие.
  • Динко, Алекс, благодаря ви за споделянето!
  • Миналата година прочетох книгата на Джон Нютън "Следите на душите" и хиляда неща си обясних с нея, шегуваме се със сестра ми,че може би сме били женени в предишен живот( толкова ни е силна връзката). Малко остро влиза разказа, но пък е покъртително запомнящ се. Адмирации!
  • заплаща се правото да мечтаеш. за мен мечтите нямат цена. и не им се прави ревизия - само се споделят, понякога. поздрав и до нови мечти!
  • Фреди, Ирен, Биляна, Хрис и всички анонимно четящи, вие сте ми комплимент!
    Да си призная и аз не съм типаж като Яна. Няма да търпя такъв като Калин! Ама за останилите двама ще се прежаля, а пък какво ще да става
  • Добра разказвачка си, щом успях да преживея емоцията. За мен това е много важно.
  • Ох, Дани... останах без сърце, без дъх, без думи...
    Малко ми е трудно да разбера героинята ти (аз съм от друго тесто), но на всички ни животът е даден да го живеем както намерим за добре. Това е нейния избор.
    Поздрави за прекрасното четиво!
  • Дани... да знаеш според мен ставаш все по-добра! Поздравления! Прочетох и ... какво да ти кажа ... вълнува. Не мога аз само с браво. Трябва или безмълвна да остана или много да пиша...Ами... срам не срам, ще пиша.
    Вярвам в кармата, в предишни животи, паралени светове... Вярвам в какво ли не, без да мога да си го предствя... Вярвам, че доста неща са предопределени. Но вярвам също, че имаме право на избор в това да бъдем или не щасливи... Вярвам, че клошарът е клошар, защото е такъв неговият избор. Вярвам, че късметлията е късметлия по същите причини...Е...Яна е направила изборът си за мечтаният мъж и го е получила.
    "Още тогава Яна си беше направила списък с изисквания за мечтания мъж. Трябва да работи и печели много! Да не пие! Да не е комарджия! Да не се заглежда по чужди жени! Да не хойка по дискотеките! Да е спестовен и грижовен мъж, не скъперник обаче! Семейството да е на първо място!"
    Когато направиш избор и получиш избраното трябва да благодариш, че си го получил и ... ако не си доволен от поръчката, която си направил, да се опиташ да я промениш. Сигурно не е лесно, но вероятно си струва...
  • Може всичко това де е в история,но има и реалности във живота!
  • Благодаря comeon, emo2, Виктор! Този текст е малко по-дълъг, но сърце не ми даде да го разфасовам! Не казвам кой-кой е тук. Всички герои са реални. Някои от персонажите очаквам да ми посетят страничката
  • "Да не е с любовта си, не означаваше, че се е отказала от нея. " За мен това изречение е най-важното в целия разказ. То е есенцията. Стъпка първа. Останалото е само декорация.
  • А Дани? Дали? Иначе страхотно просто. Изключителен автор си ти. Както можеш да ме разсмееш със сълзи, така и да ме разплачеш. Сърдечни поздрави Яна...упс Дани
Propuestas
: ??:??