Мизерията, в която живееше Стели, беше отблъскваща. Малък, мръсен и беден апартамент. Самота. Болка. Живот, който наистина беше труден и мрачен. Стели беше спортист. Боксьор на прилично ниво. Залата в провинциалния град не му даваше много възможности. Няколко състезания годишно. Тренираше заради спорта, заради тръпката от боя. Харесваше му да е на ринга, да понася удари и да удря. Да печели. Загубите не го отчайваха. Извън бокса беше охрана в дискотека. Не харесваше работата си. Не харесваше и хората, с които работи. Повечето също бяха спортисти или бивши спортисти, които си мислеха, че са неоткрити таланти. Комплексари, които смъркаха амфетамин и биеха пияниците за удоволствие. Доказваха, че още са силни. Но всъщност бяха развалини. Психически и физически фалирали. Без всякаква душевност. Стели усещаше колко е нелепо, че тези момчета се възприемат като мутри, като някакъв фактор в престъпния свят. А всъщност не бяха нищо повече от момчета за всичко на собствениците на клубовете. Събир ...