7 mar 2012, 0:49

За един миг

1.9K 0 16

Obra no adecuada para menores de 18 años

1 мин за четене

Бавно и несигурно отвори очи... лека светлина докосна лицето му и за секунди го заслепи. Зениците му се разшириха и същевременно той усети силна пулсираща болка в главата. Надигна се леко и се огледа плахо, но това, което видя, го стресира – лежеше в купчина кървави дрехи, а на няколко крачки от него забеляза захвърлен нож. Пулсът му се усили, сърцето му започна да бие бързо. Какво, по дяволите, се беше случило?! Стана рязко, но му причерня и застина на място. След като дойде в съзнание, закрачи бавно към врататa на стаята. Опитваше се да си спомни какво беше станало вечерта. Спомените му бяха неясни и мъгливи, но в тях се прокрадваха кадри на него и приятелите му в бар... свалка с русокоса девойка и как двамата се качват в такси...

„Мамка му!“ изкрещя той, когато видя безжизненото тяло на момичето да лежи в хола му. Затича се към нея и започна да ù вика, надяваше се, ах, колко се надяваше да е препила. Но ледената ù кожа и твърдо затворените ù очи говореха друго. Отдръпна се от нея и седна на пода. Страх, ужас и болка се смесиха и го накараха да заплаче от безсилие. Изведнъж усети нещо да тежи в джоба му. Бръкна вътре и извади кръгла кутийка. Отвори я – беше почти пълна с елипсовидни хапчета. Извади едно от тях – „LSD“ се четеше по гладката му повърхност. Тогава изведнъж спомените му нахлуха с пълна сила и той разбра какво се беше случило:

-          Искаш ли да си поиграем малко? – бе попитало русото момиче и го бе целунала страстно.

-          Разбира се... ето, с това играта ще е по-забавна. – бе отвърнал той и двамата бяха взели по едно хапче от кутийката.

След време действието бе започнало и двамата се пренесоха в друг свят:

-          А сегааа... ти ще ме нападнеш, а аз ще се престоря на твоя жертва.

-          Мръсница...

За да е по-истинско, реши да вземе кухненски нож. Приближи се ловко до нея, като истински хищник и я нападна. Започна да забива ножа в корема ù – и двамата се смееха и не осъзнаваха какво правят. След малко тя се свлече на земята, а той затръшна вратата след себе си...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е като гледам тирадата надолу, май е твърде натуралистично за вкуса на всеки
    И като явно въпросните "всеки" си изразяват смело собственото мнение и аз, като човек преживявал същия чат-канал под творбите си, ще направя същото с едно изречение:
    Личното мнение е малко като извинението, което пък е като задника - всеки си го има и когато почнеш да го триеш в носовете на другите(за което какъвто и да си човек, ако искаш въпросните други да те ценят би било добре да ти пука) ставаш непоносим за тях.
    Няма лошо - конструктивна критика и тн. , но пък под чертата, отново според личното ми мнение, хора, които подхождат толкова импулсивно с негативизъм въобще нито са безпристрастни, нито са конструктивни.
    Хубаво де - две бяха
    И моите два цента - на мен лично ми хареса много, аз си и харесвам стила ти на писане, точно тая натуралистичност ми е допадала винаги
    И тук не съм открил причина да си променям мнението към негативно - точно обратното.
    Извинявай за дългия коментар - продължавай си все така
  • Magnificent-wind (Боряна ): Мерси за коментара, но нека не задълбаваме на кого какво му харесва, не желая пак да се връщам към спора
  • На мен произведението ми хареса.Както ми харесват и почти всички работи на Вики. Действа малко като чук по главата. Първоначално те стресира , после дълго разсъждаваш. Нели Вангелова, и ти не ми харесваш на снимката на аватара ти, ама все пак си си я сложила да се гледа от всички.

  • Mariq_Vergova (Мария Вергова): Подкрепям напълно идеята ти
    donkooooo (Донко Найденов): От твоята уста хвалебствията звучат много сладко
  • Според мен проблемът е просто, че в сайта няма раздел хорър и ъндърграунд. Крайно време е да се създаде такъв.

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...