7 mar 2012, 0:49

За един миг 

  Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos
1650 0 16

Obra no adecuada para menores de 18 años

1 мин за четене
Бавно и несигурно отвори очи... лека светлина докосна лицето му и за секунди го заслепи. Зениците му се разшириха и същевременно той усети силна пулсираща болка в главата. Надигна се леко и се огледа плахо, но това, което видя, го стресира – лежеше в купчина кървави дрехи, а на няколко крачки от него забеляза захвърлен нож. Пулсът му се усили, сърцето му започна да бие бързо. Какво, по дяволите, се беше случило?! Стана рязко, но му причерня и застина на място. След като дойде в съзнание, закрачи бавно към врататa на стаята. Опитваше се да си спомни какво беше станало вечерта. Спомените му бяха неясни и мъгливи, но в тях се прокрадваха кадри на него и приятелите му в бар... свалка с русокоса девойка и как двамата се качват в такси...
„Мамка му!“ изкрещя той, когато видя безжизненото тяло на момичето да лежи в хола му. Затича се към нея и започна да ù вика, надяваше се, ах, колко се надяваше да е препила. Но ледената ù кожа и твърдо затворените ù очи говореха друго. Отдръпна се от нея и ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??