За един миг
Obra no adecuada para menores de 18 años
Бавно и несигурно отвори очи... лека светлина докосна лицето му и за секунди го заслепи. Зениците му се разшириха и същевременно той усети силна пулсираща болка в главата. Надигна се леко и се огледа плахо, но това, което видя, го стресира – лежеше в купчина кървави дрехи, а на няколко крачки от него забеляза захвърлен нож. Пулсът му се усили, сърцето му започна да бие бързо. Какво, по дяволите, се беше случило?! Стана рязко, но му причерня и застина на място. След като дойде в съзнание, закрачи бавно към врататa на стаята. Опитваше се да си спомни какво беше станало вечерта. Спомените му бяха неясни и мъгливи, но в тях се прокрадваха кадри на него и приятелите му в бар... свалка с русокоса девойка и как двамата се качват в такси...
„Мамка му!“ изкрещя той, когато видя безжизненото тяло на момичето да лежи в хола му. Затича се към нея и започна да ù вика, надяваше се, ах, колко се надяваше да е препила. Но ледената ù кожа и твърдо затворените ù очи говореха друго. Отдръпна се от нея и седна на пода. Страх, ужас и болка се смесиха и го накараха да заплаче от безсилие. Изведнъж усети нещо да тежи в джоба му. Бръкна вътре и извади кръгла кутийка. Отвори я – беше почти пълна с елипсовидни хапчета. Извади едно от тях – „LSD“ се четеше по гладката му повърхност. Тогава изведнъж спомените му нахлуха с пълна сила и той разбра какво се беше случило:
- Искаш ли да си поиграем малко? – бе попитало русото момиче и го бе целунала страстно.
- Разбира се... ето, с това играта ще е по-забавна. – бе отвърнал той и двамата бяха взели по едно хапче от кутийката.
След време действието бе започнало и двамата се пренесоха в друг свят:
- А сегааа... ти ще ме нападнеш, а аз ще се престоря на твоя жертва.
- Мръсница...
За да е по-истинско, реши да вземе кухненски нож. Приближи се ловко до нея, като истински хищник и я нападна. Започна да забива ножа в корема ù – и двамата се смееха и не осъзнаваха какво правят. След малко тя се свлече на земята, а той затръшна вратата след себе си...
© Виктория Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Magnificent-wind (Боряна ): Мерси за коментара, но нека не задълбаваме на кого какво му харесва, не желая пак да се връщам към спора
-
На мен произведението ми хареса.Както ми харесват и почти всички работи на Вики. Действа малко като чук по главата. Първоначално те стресира , после дълго разсъждаваш. Нели Вангелова, и ти не ми харесваш на снимката на аватара ти, ама все пак си си я сложила да се гледа от всички.
-
Mariq_Vergova (Мария Вергова): Подкрепям напълно идеята ти
donkooooo (Донко Найденов): От твоята уста хвалебствията звучат много сладко -
Според мен проблемът е просто, че в сайта няма раздел хорър и ъндърграунд. Крайно време е да се създаде такъв.
-
Уауууууу, каква игра само!!!! Кратко, реалистично и добре описано!
-
И аз прочетох !
-
На мен пък ми допадна! Поздрави!
-
Nelsan (Нели Вангелова): Не мисля, че прилича на зряла жена да продължава да си натрапва мнението. Разбрах, че не ти харесва, дори и да е така за останалите, това е МОЕТО творчество и имам правото да го показвам, където преценя. Смятам, че сме големи хора и не е необходимо да продължаваме спора.
-
Май на никого не му харесва!
-
Явно се публикува със съгласието на модераторите. Писна ми да се обяснявам и да говоря, на когото не му харесва, просто да премине към друго произведение, на когото му харесва-да му се радва. Пак казвам-посветено е на някого и затова е тук.
-
И това се публикува в този сайт?
-
Щом нямат значение, защо го публикувате? Дайте му го на човека, да си го чете и препрочита!
-
С цялото ми уважение, всички коментари, които вече са написани или предстоят да бъдат, нямат значение. Важна ми е реакцията на човека, на когото е посветено, независимо дали е логично или добре подредено, а тя определено е положителна.
-
Моля?
-
Едно небрежно публикувано недоразумение!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
И като явно въпросните "всеки" си изразяват смело собственото мнение и аз, като човек преживявал същия чат-канал под творбите си, ще направя същото с едно изречение:
Личното мнение е малко като извинението, което пък е като задника - всеки си го има и когато почнеш да го триеш в носовете на другите(за което какъвто и да си човек, ако искаш въпросните други да те ценят би било добре да ти пука) ставаш непоносим за тях.
Няма лошо - конструктивна критика и тн. , но пък под чертата, отново според личното ми мнение, хора, които подхождат толкова импулсивно с негативизъм въобще нито са безпристрастни, нито са конструктивни.
Хубаво де - две бяха
И моите два цента - на мен лично ми хареса много, аз си и харесвам стила ти на писане, точно тая натуралистичност ми е допадала винаги
И тук не съм открил причина да си променям мнението към негативно - точно обратното.
Извинявай за дългия коментар - продължавай си все така