Дните се нижеха неусетно, а местата, които Нилс и Алексия посещаваха с малката Самира все повече се увеличаваха. С течение на времето и все по-рязката промяна на обстановката двамата студени скандинавци, сякаш започнаха малко по малко да се сближават. Все по-често се докосваха, понякога уж неволно, а в много случаи - съвсем ясно и съзнателно. Бяха обходили сравнително достъпните места на Изтока - Турция, Азербейджан, Индия, Тайланд, Китай и дори стигнаха чак до далечната Япония. Нилс слушаше с огромен интерес разказите на Алексия, която му разказваше за стъпките на известия японски хайку майстор - Башо. Бяха тръгнали на обиколка извън Киото и говореха за него. Алексия сподели за една нейна статия, която преди години бе писала за "Нешанъл джиографик" именно за този творец и неговите дългогодишни пътувания из Япония.
След обиколката на тази езкотична и тъй далечна дестинация, Алексия и Нилс, решиха да предприемат едно последно пътуване, но този път в много по-близката за тях - Европа. Избраха да посетят Португалия - Алексия обожаваше фадо, а Нилс беше слушал за невероятното кафе. Двамата усетиха, че това е последната им дестинация, която ще им даде възможност да се сближат повече. По време на дългия полет и множеството прекачвания - веднъж от Индия, После от Обединените Арабски емирства и накрая от Израел, двамата правеха жалки опити да поспят. Малката Самира сладко спинкаше на седалката до тях. В един момент Алексия усети как умората надделява, облегна се на рамото на Нилс и неусетно заспа. Младият писател се усмихна и се загледа в спокойното й лице - наистина беше красива. Силна и красива жена, но все по-често усещаше как желае някого до себе си - някой, който да се грижи за нея. Явно бе уморена да бъде силна - заслужаваше нечия подкрепа. Светлоокият скандинавец внимателно я пое и я остави да спи в прегръдките си - поне един от тях двамата да успее да поспи.
Когато пристигнаха на летището в Лисабон, нито Нилс, нито двете дами, желаеха да правят туристически обиколки. И тримата се запътиха към хотела, за да поспят и да се приготвят за вечерта.
- Облечи си тънка риза и панталон - каза Алексия на Нилс и му смигна.
- Какъв е поводът?
- Изненада.

Нилс се въртеше из стаята си - вадеше ризите си и се чудеше коя да облече. Не помнеше последния път, когато се е мотал толкова пред огледалото. Накрая върху елегантен черен панталон облече черна сатенена риза, която подчертаваше стройното му тяло. Заметна назад косата си и се усмихна на огледалото. Почукване на вратата прекъсна момента на чисто самовлюбване. Беше Алексия. Той тъкмо отвори уста, за да я поздрави, но от нея не излезе и звук. Младата журналистка го посрещна облечена в красива и изискана черна рокля, дълга до коленете с голяма цепка и гол гръб. Беше с високи токчета и семпло прибрана коса. Оставяйки очите на Нилс да шарят по нея, тя се засмя.
- Готов ли си?
- Ъ... да - той леко и объркано се завъртя, взе ключовете си и тръгна с Алексия. - Къде отиваме?
- Малко търпение - помоли Алексия и го поведе към изхода на хотела, където чакаше такси и съвсем скоро двамата бяха в разгара на нощния живот на Лисабон.
Таксито спря пред улица, на която имаше множество заведения и клубове - от единия се чуваше луда салса, а в другия се пееше фадо. Но Алексия не се спря пред нито един от тези клубове, а продължи до самия край на дългата и изпълнена с живот улица. Там с Нилс влязоха в сумрачно заведение с много романтична и тайнствена обстановка. Седнаха на една маса, близо до дансинга, където имаше и голям бенд. Поръчаха си червено вино и се спогледаха.
- Какво е това място? - запита Нилс.
- Всяка вечер тук има различни изпълнения. Тази вечер ще има фламенко, а после ще се свири танго. Спомена, че умееш да танцуваш танго.
- Невероятно как запомняш толкова малко детайли от нашите разговори. Но... трябва да си призная... почти те разконспирирах.
- В смисъл? - Алексия се усмихна и отпи внимателно от виното си.
- Тази рокля шепти на страст... на танго. Почти бях сигурен, че ще ме доведеш на подобно място.
- Не... не си бил сигурен - норвежката му се усмихна чаровно.
- Добре... не бях сигурен, но изглеждаш.... - Нилс започна да търси подходящата дума, но тя сякаш все му се губеше. - ... различна. И красива.
- Благодаря...
Светлините в цялото заведение изгаснаха и изведнъж всички притихнаха. Сцената бе бегло осветена от прожекторите, а в заведението зазвуча нежно фламенко. На дансинга се появиха десет жени, обелчени с дълги перести поли и заметнати с червени наметала. Косите им бяха прибрани на красиви кокове. Те затанцуваха под звука на музиката и накараха всички присъстващи да затаят дъх. Изпълението бе дълго, красиво и изпълнено с финес и красота. Алексия настръхна и чу Португалия... и я усети. А Нилс не отделяше очи от нея. В този емоционален момент той нямаше как да не си признае, че е силно привлечен от нея. Дали това фламенко бе идеята й за сближаване, той не знаеше, но определено усети увереността в себе си, за да направи една крачка напред.
Когато шоуто приключи и всички изпратиха танцьорките с бурни аплодисменти, бендът засвири Libertango. Нилс се приплъзна до Алексия и я покани на танц.
- Нали знаеш как се танцува танго?
- Със страст - отвръна му Алексия и пое ръката му. Двамата откриха дансинга и затанцуваха под музиката на бързото и страстно танго. Преплитаха краката си, телата си и бяха невероятно близо един до друг. Никога, през всичките тези седмици на пътувания, не се бяха чувствали толкова близо. И двамата затаиха дъх под бързия ритъм и с всяка една изминала секунда танцуваха все по-страстно и по-страстно. Чуваха постоянни аплодисменти, а ритъмът на тангото ставаше все по-бърз и танцът прерастваше в истинска страст. Бендът свиреше продължително, а двамата сякаш нямаха умора. Накрая танцът им завърши драматично - телата им бяха прилепнали едно за друго, едвам си поемаха дъх, а очите им се впиваха в тези на другия. Поздравени с бурните аплодисменти на останалите гости, двамата се почувстваха изключително специални. Бяха впили очи един в друг, докато най-накрая, след толкова много време, Нилс се престраши и целуна Алексия.
- Не може едно толкова страстно танго да завърши без целувка - прошепна й той.

И сега, няколко години по-късно, Алексия седеше спокойно на верандата си в малка къщичка в Тоскана, чувайки през отворения прозорец как Нилс трака на клавиатурата  в писането на поредната си книга и гледайки, как Самира се опитва да хване малкото и непослушно кокерче, което й бяха купили родителите й. Въздъхна. Как неусетно се случи всичко? Щастието й я чакаше онзи ден в стаята за интервю в Лондон, а тя за малко да го подмине. Спомни се вечерта, когато за пръв път правиха любов и красивата утрин, когато Нилс й подаде изящна халка с предложение да остане омъжена за него.  Животът ни е често една филмова лента със своите красиви и грозни моменти. Понякога той е драма, комедия, но ако имаш смелостта да вярваш - той може да се превърне и в красива любовна история.  Алексия и Нилс сами написаха спецария за красия си филм и оставиха съдбата да го режисира. Може би е време и ние да го сторим.