16 jul 2009, 1:33

За Границата между нормалността и лудостта

  Prosa » Relatos
931 0 4
/из "Хрониките на Звяра"/

- Това какво е? - попита Звярът.
- Метафора. - отговори му Човекът.
- Ахам... - кимна първият и любопитно се огледа наоколо. Пейзаж като пейзаж, нищо особено... почти... Все пак реши да пита: - Тази река каква е?
- Тя е Границата между нормалността и лудостта, между разумността и безумието.
- Ахааа. - отново поклати глава Звярът, а след кратък размисъл потърси уточнение: - А ние от коя страна на тази "граница" сме?
- Нямам си и на идея даже. - сви рамене събеседникът му.
- Какво ще правим тогава? - Звярът като цяло нямаше и грам съмнение в разума си, но, както всеки знае - не се знае знае ли се.
- Как "какво"?! - искрено се удиви Човекът. - Ще пътуваме на границата между нормалността и лудостта, както винаги до сега... - обаче, виждайки леко учудения поглед на другия, все пак уточни: - Тоест, ще плуваме.
- Ясно! - стегнато отсече Звярът. - Но все пак защо точно река, а не нещо друго?
- Не знам за теб, но аз мога да плувам значително по-добре и повече, отколкото да вървя по ръба на острието, каквато е стандартната метафора в такива случаи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Вихронрав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...