Jul 16, 2009, 1:33 AM

За Границата между нормалността и лудостта

933 0 4
/из "Хрониките на Звяра"/

- Това какво е? - попита Звярът.
- Метафора. - отговори му Човекът.
- Ахам... - кимна първият и любопитно се огледа наоколо. Пейзаж като пейзаж, нищо особено... почти... Все пак реши да пита: - Тази река каква е?
- Тя е Границата между нормалността и лудостта, между разумността и безумието.
- Ахааа. - отново поклати глава Звярът, а след кратък размисъл потърси уточнение: - А ние от коя страна на тази "граница" сме?
- Нямам си и на идея даже. - сви рамене събеседникът му.
- Какво ще правим тогава? - Звярът като цяло нямаше и грам съмнение в разума си, но, както всеки знае - не се знае знае ли се.
- Как "какво"?! - искрено се удиви Човекът. - Ще пътуваме на границата между нормалността и лудостта, както винаги до сега... - обаче, виждайки леко учудения поглед на другия, все пак уточни: - Тоест, ще плуваме.
- Ясно! - стегнато отсече Звярът. - Но все пак защо точно река, а не нещо друго?
- Не знам за теб, но аз мога да плувам значително по-добре и повече, отколкото да вървя по ръба на острието, каквато е стандартната метафора в такива случаи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Вихронрав All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...