За Хората и ,,хората"

По принцип аз съм позициониран в сектор ,,Стихотворения", но понеже не мога да се изразя достатъчно ясно в стихотворна форма, реших да се пусна в този жанр.Малко предистория, след това излагане на фактите и за финал кратък

коментар от моя страна.Притежавам наследствена къща в село Михилци, Пловдивско и съм там почти всяка събота и неделя В петък се подготвях да пътувам, когато приятел от селото ми се обади, че има голям пожар над самото село.

Естествено потеглих натам по-възможно най бързия начин. Когато пристигнах ,положението беше почти овладяно а и един хеликоптер помагаше успешно в гасенето .Нощта премина спокойно.На другия ден до обяд също беше спокойно.

Аз имам дълголетна традиция около 15 юли да правя курбан за здраве за моите приятели от селото.

Курбанът беше готов и първите приятели бяха дошли. Изведнъж голям черен дим се зададе от към Хисар.

Пожарът се завърна с още по-голяма сила. Без да се бавим, взехме по една лопата и потеглихме към мястото на пожара.

Там вече имаше доброволци и няколко пожарни.Не зная как да опиша ситуацията, може би, като на война. За щастие ,не съм участвал в такава и дано никога да я няма по нашите земи.Чакахме да дойде врага, в случая-огънят. А той настъпваше,а ние стояхме безсилни и го гледахме как настъпва към селото.Явно, в този ден Господ беше михилчанин!

Вятърът обърна посоката си и пожарът тръгна в обратна посока. Селото беше спасено! И сега да си дойдем на думата!

Още в петък, 13 юли , когато пристигнах от Пловдив, площада в селото, а аз живея много близо до него, буквално гъмжеше от личните автомобили на доброволците.Ето за тези Хора искам да кажа няколко думи.Чест и хвала!

Вместо да са със своите близки и приятели и да прекарат един уютен уикенд те се втурнаха да спасяват едно село,

забравено от Бог и управниците!До 2 часа през нощта  са стояли около тлеещите огнища на пожара. На сутринта ,още в ранни зори бяха на крак и така през целия следващ ден.Искам да спомена и едно младо момче от селото-Мирослав,което

със своя трактор и прикачен инвентар два дни разорава без почивка просеки.И когато всичко приключи,го попитахме

защо не остави нещата в ръцете на компетентните органи, той просто ни отговори-,,Защото си обичам селото." Дълбок поклон! А сега и няколко думи за другите,,хора".Разбира се, че имаше сеирджии, здрави и прави мъже и жени , които гледаха безучастно.НО, през двата дни не видях нито един от онези ,,хора от парламента", нито на площада, нито на огневата линия. Изводите си ги правете сами!