Един човек сънувал, че върви по морския бряг заедно с Господ Бог. Той видял живота си като следи от нозе по пясъка - неговите и тези на Бога, винаги едни до други. Натъжил се, като забелязал, че през най-трудните мигове на живота му в пясъка оставяли следи само един чифт нозе - дълбоки под голяма тежест. Човекът попитал Господ Бог: "Не ми ли обеща, че ако ти дам сърцето си, ще бъдеш с мен през целия път? Защо виждам само едни следи през най-трудните си времена?"
Господ Бог отвърнал: "Безценно мое дете, аз те обичам и никога няма да те оставя. Когато ти беше в изпитания и страдания - там, където виждаш следи само от едни нозе - тогава аз те носих на ръце".