20 ago 2015, 23:34

За Кака 

  Prosa » Relatos
943 0 0
9 мин за четене
Почувствах, че има нужда да пъхна това писъмце в плика с покупката ви, господин Илиев. Вярвам, че за да се насладите истински на красотата ù, трябва да ви разкрия и мотивите за създаването ù.
***
- Ледовете се разтапят, Марти. - пропя Томи. - Ледовете се разтапят, образуват се големи здрави ледници, които бързо се изнизват и образуват гладки огледални пътища. Накъде обаче водят, само Господ знае... - Няколко секунди пауза. И сетне пак подхвана - Аз мръзна някъде там, по плоските ледове. Парализиран съм в времето, Марти..
Отлепих цигарата от устните си и отклоних поглед от разстланата, величествена звездна завеса във вечерното небе, към Томи, който изглеждаше сякаш преминава през някакво особено трансово състояние. Лежеше в гъстите треволяци и бавно движеше протегнатата си ръка, като че ли се опитваше да навърже звездите пред очите си.
- Просто имаш нужда от още малко скоч. - вметнах приветливо. Оттласквайки се от дънера, на който се бях облегнал, грабнах стъклената бутилка, която лежеш ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Ичев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??