В безмълвието на утринта мъглата изглеждаше мистично. Павел поглади костюма си и се загледа – тролеят идваше.
Щеше даже да подрани за интервюто. Нищо, тъкмо ще направи по-добро впечатление, макар че едва ли бе от значение. Беше говорил с подшефа, бивш негов съученик, че има още двама кандидати, но позицията му e почти сигурна. Най-накрая щеше да има перфектна работа, в изключително престижна фирма, с много добро заплащане. Нямаше вече да има кой да го мъмри, че е неудачник.
Изсвистяха спирачки. Шофьорът на колата се опита да избегне удара, но заради високата скорост връхлетя върху младото куче. То изскимтя и остана да лежи на платното. Хората на спирката зацъкаха с уста и се качиха във вече спрелия тролей. Вратите му останаха няколко секунди отворени – чакаха Павел да се качи. Той излезе от вцепенението и тръгна да се качва. Изведнъж се обърна и хукна към кучето.
Таксито спря пред ветеринарната клиника. Павел плати и понечи да слезе.
- Още десет лева. Тая кръв нали трябва да се изчисти ...