21 jun 2007, 21:39

За любовта 

  Prosa
910 0 0
2 мин за четене
По неизминатите от нас пътища лежат несбъднатите ни мечти.
В необятните простори на небето летят нашите тайни мисли.
В дълбоките дебри на нашите сърца се зараждат тайните страсти.
Те ни преследват като хищни прилепи и грабят нашите чувства, пият от жизнените ни сокове и изпиват силата ни и желанието ни за живот.
В любовта няма правила, тя няма път и посока, единственото важно нещо е как се чувстваш, какво мислиш, как живееш. В любовта важния си ти, в нея няма утре, важен е денят днес. Да не изпуснеш момента, когато тя почука на вратата ти, ти не трябва да се плашиш, тя идва при теб и е само за теб. Тя носи щастие, но в много случай и тъга, болка, на неразбрания, недооценения, на несбъднатите мечти.
Защо когато мислим, че сме истински щастливи и че сме открили голямата любов, се появява той и обърква всичко. Влиза в мислите ни, безпокои съня ни, той е всичко, за което сме мечтали и е толкова близо до нас, но и същевременно толкова далече. Стоим на една ръка разстояние, но не можем да се ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Митова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??