Мъжете и тяхната топлота, онова чувство, което ни даряват,
макар и да не го оценяваме.
Тяхната игра обърква правилата и мислим, че не струват,
че всички са еднакви.
Но когато срещнеш някой, не винаги разбираш, че това може и да е Той.
Не обръщаш внимание в началото и лека-полека
нещата почват да изтичат като река.
Започваш да чувстваш спокойствието, което си търсила толкова дълго.
Няма го онова пърхащо чувство в стомаха, което ти казва че си „влюбен”.
Че кой казва, че трябва да го има?
И така, когато нощта се спусне и звездите изгреят, усещаш...
Някога, някъде, но не точно сега – отново ще бъдеш в прегръдките му,
някога пак ще усещаш пулса на сърцето му,
някъде, но не и тук, отново ще гледаш в очите му...
© Валиша Todos los derechos reservados