Sep 21, 2010, 2:02 PM

За мъжете с любов... 

  Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
889 0 0
1 мин reading

Мъжете и тяхната топлота, онова чувство, което ни даряват,

макар и да не го оценяваме.

Тяхната игра обърква правилата и мислим, че не струват,

че всички са еднакви.

Но когато срещнеш някой, не винаги разбираш, че това може и да е Той.

Не обръщаш внимание в началото и лека-полека

нещата почват да изтичат като река.

Започваш да чувстваш спокойствието, което си търсила толкова дълго.

Няма го онова пърхащо чувство в стомаха, което ти казва че си „влюбен”.

Че кой казва, че трябва да го има?

И така, когато нощта се спусне и звездите изгреят, усещаш...

Някога, някъде, но не точно сега – отново ще бъдеш в прегръдките му,

някога пак ще усещаш пулса на сърцето му,

някъде, но не и тук, отново ще гледаш в очите му...

 

 

© Валиша All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??