14 nov 2008, 9:45

За овцете и хубавата тревa

  Prosa » Relatos
774 1 1
1 мин за четене

                                          За овцете и хубавата тревa

 

 

    За да достигнеш до хубавата тревичка, трябва да сложиш маска на овца, или ти самият да си такава. Защото хубавата тревa може да бъде изконсумирана само от овце. Кои по-тъпи, кои малко по-умни...

    Но за жалост аз не съм овца. Аз съм пастир, неспособен да контролира стадото. И като такъв, аз не мога да хапвам хубава тревa. Да, мога да хапвам каквато искам манджа, „реално” доста по-вкусна от тревичката. Но именно ароматът на това предпочитано от представителите на овчия вид ястие ме кара да захвърля гегата и да наметна някое миризливо руно. Да, аз ще изгубя себе си, но ще живея... Ще си паса на воля тревичка, за която доста овце въздишат, много още я консумират, макар че нито една от тях не заслужава тази овча благодат. Би било прекрасно...

   Но в името на какво? Като мога да се постарая, да похапна и аз от този деликатес, без да стана овца.  Макар че ще се отровя, ще де гърча от болка. Току-виж тази тревичка еволюирала в нещо по-вкусно. Току виж се превърнала в някое незнайно прекрасно дърво, на което само некадърни пастири като мен самия, могат да консумират плодовете. Които без съмнение ще са прекрасни...

 

София, 27.04.2008 г.                                                                             

08:54 часа сутринта                                                                                    Никола Кондов

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Кондов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...