За овцете и хубавата тревa

    За да достигнеш до хубавата тревичка, трябва да сложиш маска на овца, или ти самият да си такава. Защото хубавата тревa може да бъде изконсумирана само от овце. Кои по-тъпи, кои малко по-умни...

    Но за жалост аз не съм овца. Аз съм пастир, неспособен да контролира стадото. И като такъв, аз не мога да хапвам хубава тревa. Да, мога да хапвам каквато искам манджа, „реално” доста по-вкусна от тревичката. Но именно ароматът на това предпочитано от представителите на овчия вид ястие ме кара да захвърля гегата и да наметна някое миризливо руно. Да, аз ще изгубя себе си, но ще живея... Ще си паса на воля тревичка, за която доста овце въздишат, много още я консумират, макар че нито една от тях не заслужава тази овча благодат. Би било прекрасно...

   Но в името на какво? Като мога да се постарая, да похапна и аз от този деликатес, без да стана овца.  Макар че ще се отровя, ще де гърча от болка. Току-виж тази тревичка еволюирала в нещо по-вкусно. Току виж се превърнала в някое незнайно прекрасно дърво, на което само некадърни пастири като мен самия, могат да консумират плодовете. Които без съмнение ще са прекрасни...

София, 27.04.2008 г.                                                                             

08:54 часа сутринта                                                                                    Никола Кондов